2014: Западните Балкани с поглед на запад от Балканите

Дългогодишният кореспондент на БНТ в Македония Коста Филипов обобщава събитията в Македония, Сърбия, Косово и Албания през 2014 г.

Главният въпрос пред страните от Западните Балкани, на който изминалата година трябваше да отговори бе дали тя ги приближи до европейското семейство или не. Както за Европейския съюз, така и за Македония, Сърбия и Косово 2014 г. бе изборна. Предсрочният парламентарен вот в трите държави не промени съществено разположението на политическите сили в тях, общественият консенсус за членство в Евросъюза запази като цяло своите стойности, въпреки по-честите прояви на евроскептицизъм след сигналите, които даде новата Европейска комисия за един петгодишен период на консолидация на Съюза преди следващи стъпки към неговото разширяване. Брюксел даде ясно да се разбере още веднъж, че мястото на страните от Западните Балкани е сред страните-членки, но че критериите за оценка на готовността им на всяка една от тях ще се изострят. Видим интерес  и дипломатическа инициатива към този район прояви най-силната икономика в ЕС - Германия, която през лятото проведе среща на държавните лидери от района тъкмо с идеята да им вдъхне кураж за по-активна работа за изпълнение на критериите за членство.

Към вече познатите стандарти  за Западните Балкани се добави и още един, предизвикан от кризата около Украйна.  И той е дали кандидатките за членство от Балканите подкрепят санкциите на Европейския съюз към Русия или не.

***         ***         ***

Македония

През месец април в страната бяха проведени редовни президентски и извънредни парламентарни избори. Статуквото бе запазено - държавният глава Георге Иванов спечели втори мандат, а управляващата досега коалиция от партии начело с ВМРО-ДПМНЕ на премиера Никола Груевски извоюва девета поредна изборна победа от 2006 година насам. Груевски състави поредния си коалиционен кабинет заедно с най-силната партия на албанците в страната - Демократичния съюз за интеграция на бившия бунтовнически командир Али Ахмети. Това пък даде основания да се смята, че „моделът Груевски” на управление на държавата чрез партизираната администрация, строго контролираните медии и избирателното правосъдие продължава. Лявоцентристката опозиция в лицето на Социалдемократическия съюз обвини Груевски в манипулация и фалшификация на  изборния процес и бойкотира участието си в парламента. Въпреки призивите на международната общност и на управляващата партия депутатите от левицата така и не прекрачиха прага на законодателния дом.

Македония получи шеста поред препоръка за започване на преговори за членство в Европейския съюз, но дата за старт така и не бе й даден. Нещо повече, Брюксел излъчи  отново ясно послание, че спорът за разликите около името с Гърция не е единственият проблем в пакета от условия, който в Скопие трябва да изпълнят. Освен спазването на принципа на добросъседството, претециите към европейската кандидатура на Македония са към правосъдната й система, свободата на медиите и изразяването, борбата с престъпнастта, корупцията на всички нива в държавната администрация. Но като най-главна препоръка си остава подържането и укрепването на етническото равновесие в страната.

През годината на няколко пъти по различни поводи избухваха масови протести на етническа основа, най-често по незначителни битови поводи. Те бяха причислени, както и предишни години, към така наречените” конфликти с ниска интензивност”, които са възможни, но са  лесно предотвратими и които не поставят пъд съмнение тъкмо общия междуетнически баланс в държавата. През декември обаче се стигна до хилядни протести на студенти от цялата страна по един чисто образователен повод - да има или не държавен изпит след висшето образование. В редиците на протеста бяха заедно студенти - македонци и албанци, към тях се прибавиха и преподаватели и много  граждани. Кабинетът не се отказа от намерението си да въведе държавен изпит, но масовият и разнолик характер на участниците в протеста бе знак, че в обществото в Македония вече се трупа критична маса на недоволство, която може да предизвика промяна.

През цялата година край Вардар внимателно следяха развитието на случая около „Южен поток” заради обещанието, че ако той се случи, един „крак”, или по-точно „краче” ще тръгне към Скопие. Македония не е голям консуматор на енергийни ресурси, но има своите нужди. За Скопие „за” или „против” „Южен поток” е част от голямата геополитическа игра на Балканите, в която управляващите прозрачно се опитват да следват модела на Белград - и Европейски съюз, и Русия.

С ниска интензивност продължи и работата по двустранния договор за сътрудничество между България и Македония. Въпреки уверенията, че остават само незначителни спорни точки за съгласуване,  2014 година бе загуба на политическо време.

Сърбия

За разлика от своята съседка  Македония, Сърбия има дата за начало на преговори за членство в Европейския съюз, но така и не ги почна по същество. „Изборното оправдание” може да бъде валидно и тук - през март в страната бяха проведени предсрочни парламентарни избори, спечелени с голямо предимство от Сръбската прогресивна партия на Александър Вучич. Вучич оглави коалиционния кабинет, заменяйки  лидера на социалистите Ивица Дачич и обеща дълбоки реформи с цел страната да излезе от кризата и да изпълни критериите за членство в евросемейството. Убедителната победа на Вучич и неговата партия бе приета като сигнал,че Сърбия продължава да разчиства със своето националистическо минало от времето на Слободан Милошевич и че държи на европейската перспектива.  Но и  Брюксел на сълзи на вярва. За европейските дипломати определящ за искреността на Белград стана отношението на сръбските власти към мерките на ЕС против Русия. Въпреки настойчивите препоръки от Брюксел, а и от някои балкански страни-членки на ЕС, като Словения, Сърбия не подкрепи дори частично санкциите срещу Русия заради Украйна. Нещо повече, организира императорско посрещане на руския президент Владимир Путин в Белград и макар и то да продължи само четири часа, бе изпълнено със знаци, които да представят Москва като стратегически партньор на Белград.

През цялата година Сърбия играе на ръба на геополитическия балкански бръснач под формулата „И Европейски съюз, и Русия”, разчитайки, че в брюкселската администрация не знаят общата балканска поговорка „От двата стола - на земята”. След Путин в Белград бе и руският патриарх Кирил за да съживи-може би!, идеята за православното и славянско „братство и единство”, на който девиз се крепеше Титова Югославия. Въпросът, който остава отиващата си година е дали това двупосочно поведение на Белград е израз на тактика за натиск върху ЕС, или е наистина дългосрочен стратегически приоритет. Във всеки случай, Брюксел даде ясно да се разбере, че освен пакета от вътрешни реформи, който Сърбия трябва да осъществи, решаващ остава диалогът с Косово.

Претенциите на Брюксел са този диалог да продължи с изпълнението на още десетина препоръки за нормализация на отношенията с новата балканска държава, в които управляващите в Белград видяха едва ли не готово политическо решение Сърбия да признае независимостта на Косово. Допълнително сериозно  притеснение за кабинета на Вучич донесе и решението на Москва да спре проекта „Южен поток”. По всичко изглежда, че от държавите, през които трасето трябваше да мине, Сърбия ще бъде големият губещ. Тя бе обвързала сделки в газовата и енергийна сфера с Русия от преди пет-шест години с обещанието, че „Южен поток” ще мине през нейна територия и че едно от хранилищата на газ по пътя ще бъде в Сърбия.

Освен чисто икономически и геополитически щети, краят на „Южен поток” може да предизвика отново радикалните сръбски среди. Те имат и допълнителен мотив защото техният идол, лидерът на Сръбската радикална партия Воислав Шешел в началото на ноември се върна в родината си за да чака присъдата си от Трибунала в Хага. Десетте години, прекарани в килията в Хага не затвориха устата на Шешел, който се закани, че ще обърне отново Сърбия по посоката на национализма и че приема за първа своя политическа задача да си отмъсти на своите някогашни съпартийци и съмишленици-президентът Томислав Николич и премиерът Александър Вучич. Но както каза един сегашен политик в Белград, нито Шешел е онзи от преди десет години, нито Сърбия от 2014 г. е тогавашната.

Косово

През изминалата година диалогът между Косово и Сърбия бе замразен. На обвиненията от Брюксел, че блокира разговорите, Белград чрез външния си министър Ивица Дачич отговори, че нямат партньор в Прищина. И до голяма степен беше прав. Изминалата 2014 година за Косово бе време на политическа, парламентарна и конституционна криза, ликвидирана чак в началото на декември.  Извънредните парламентарни избори на 8 юни не разрешиха политическа криза и не отблокираха работата на институциите, а още повече я задълбочиха. Демократическата партия на Косово на премиера Хашим Тачи отново спечели вота, но остана в цялостна изолация в 120-местния парламент след като всички останали партии, преминали избория праг, се обявиха за съставяне на кабинет на мнозинството с една единствена цел - Демократическата партия на Косово да излвезе от властта и Хашим Тачи да не бъде премиер. За бъдещ премиер беше номиниран лидера на Алианса за бъдеще на Косово, някогашният двукратен затворник на Трибунала в Хага, два пъти оправдаван  и бивш бунтовнически командир Рамуш Харадинай. Някогашната лична вражда между Тачи и Харадинай от времето на Армията за освобождение на Косово, където и двамата са били командири, отново бе вкарана в политическо обръщение. Правиха се опити парламентът да заработи, да си избере председател, Хашим Тачи сезира Конституционния съд, който забави решението си, дойде лятната ваканция и в крайна сметка се намеси международният фактор. Както се казва, дойде горският и изгони и едните, и другите от гората. Тачи бе принуден да се откаже от премиерския пост, прие партньорството на втората класирана партия на изборите - умерения Демократичен съюз на Косово, създаден и ръководен дълги години от „Балканския Махатма Ганди”, както наричат първия косовски президент Ибрахим Ругова. Лидерът на Съюза, икономистът Иса Мустафа стана премиер, Тачи е негов вицепремиер и външен министър, а вицепремиер е представител на сръбското малцинство. Заедно с него сърбите имат още двама министри и шест заместници. Правителството има сериозна парламентарна подкрепа, а Харадинай отново е в опозиция. До следващите избори.

Освен нормализацията на икономиката и борбата с кризата и безработицата, новото косовско правителство, родено след трудни и мъчителни преговори и компромиси, ще трябва да продължи диалога с Белград. Важно решение, част от пакета споразумения за кабинета - въпреки, че е външен министър, Хашим Тачи няма да участва в разговорите, политическите въпроси със сръбските си партньори ще дебатира премиерът Иса Мустафа, а техническите - министър без портфейл.

Очевидно е, че изминалата 2014 г. за Косово означава успокояване на обстановката, насочване на вниманието към икономиката и нейните проблеми,  борба с престъпността и безработицата, разчистване на близкото минало, в това число и на съмненията - морално и правно, че бойци и командири от АОК са извършвали престъпления против човечеството. Умерената линия на поведение, завещана от Ибрахим Ругова на неговите съпартийци и наследници от ДСК, без насилие и радикализъм, която вероятно новият премиер Иса Мустафа ще следва, означава и край на монопола върху властта на бившите бойци от АОК в Косово.

Албания

За Албания „изборното оправдание” през изминалата година е без значение. Парламентарните бяха през миналата година, а местните са следващата. Но 2014 г.  бе време на борба за утвърждаване на резултатите от парламентарните избори през 2013 г, стабилизиране на институциите на лявоцентристкото правителство на социалиста Еди Рама и неговото утвърждаване на международната сцена. И в Тирана депутатите от консервативната опозиция бойкотираха законодетелния орган за да се върнат на банките в края на есента.

Изминалата година за Тирана бе и борба за утвърждаване на Албания като важен фактор на стабилност и сигурност  в района. Посещението на папа Франциск в страната, макар и за няколко часа, бе повече от проява на куртоазия към страна-членка на НАТО, която иска да стане член на Европейския съюз. За да разчисти пътя си към Брюксел, премиерът Еди Рама заложи на това да разчисти отношенията си със Сърбия, осъществявайки посещение в Белград. Визитата на Рама бе обременена от скандала по време на футболната евроквалификация между тимовете на Албания и на Сърбия в Белград, където провокатори развяха флаг с картата на Велика Албания. Напрежение възникна и заради споменаването на Рама пред сръбския му колега Вучич на независимата държава Косово, Вучич се разсърди публично, но и достатъчно театрално за да се разбере, че диалогът между Тирана и Белград, прекъснат на това равнище преди 68 години след срещата на Тито и Енвер Ходжа, ще продължи.

Не е лесно пауза от почти седем десетилетия да се преодолее с една среща, затова Рама покани Вучич през следващата година да посети Тирана, сърбинът прие и ще отиде. Няма съмнение, щом като и Албания, и Сърбия са в чакалнята за Европейския съюз, техните премиери не могат да не си дават сметка, че ще дойде момент, когато преговарящите от страна на Брюксел ще ги попитат: „Я сега да видим как сте с добросъседството?”. И Рама, и Вучич, или може би други след тях ще трябва да дадат отговор.