2014: Бежанците в България или защо чужденците плащат на каналджии

Репортерът Сергей Тодоров, който разследва трафика на бежанци през границата, показва защо често пъти бежанците, стигнали до България, прибягват до незаконните пътища за да напуснат страната.  

Думата „бежанец" в България придоби съвсем друго значение след декември 2013 година.  Дотогава тази дума сякаш ни беше чужда, далечна, използвана за един свят, който изобщо не ни засяга. Това се промени. След жестокостите в Сирия, България се изправи пред огромна вълна от бежанци. Българските институции не бяха подготвени и беше нужна цяла една година и финансиране от Европейския съюз и ООН, за да се нормализират условията в бежанските центрове, които що-годе да приличат на нещо подобаващо за страна от ЕС.

Всъщност, благодарение на бежанците у нас си дадохме сметка за някои неща. На преден план излязоха проблеми, за които всички сме чували, но никой не смееше да говори на висок глас. Така нареченото каналджийство или незаконно преминаване на границата, което се оказа един изключително доходоносен бизнес и труден за проследяване от страна на полицията.

Защо бежанците у нас избират да платят хиляди евро и да рискуват бъдещето си?

България е апетитна дестинация за бежанците. Истината е, че всеки тръгнал на път бежанец има спестени пари и е готов да ги похарчи, стига някой да му обещае, че ще стигне до Западна Европа - Германия, Белгия, Холандия или Швеция. Тук изниква проблем - пречката за бежанците да стигнат до мечтаната си държава се крие в Европейското законодателство и се нарича Дъблински регламент. Според него страната, през която емигрантът е проникнал на територията на ЕС, е единствено отговорна за неговия статут. Тя трябва да реши дали да му предостави убежище, бежански статут, или да го върне.  Това засяга страните, които като България са външни граници на Общността. По този начин, ако един чужденец пристигне у нас му са дават два вида закрила - хуманитарен или бежански статут. При първия чужденецът има право да замине за чужбина, но само с виза, предоставена му от страната, където желае да отиде. В повечето случаи това е невъзможно. Европейските страни се позовават именно на Дъблинския регламент за да откажат да дадат визи. При бежанския статут, обаче, чужденецът може да отиде без проблеми до Западна Европа, но трябва да се върне до 3 месеца у нас.

Вижте ТУК защо Агенцията за бежанците поиска промяна в Дъблинския регламент.

Драмата е, че от 2013 г. до средата на 2014 г. повече от половината от бежанците у нас са с хуманитарен статут. Така те остават в България, получават по 65 лв.  на месец от държавата и са принудени да мизерстват, без да могат законно да напуснат страната. Когато бежанските центрове се напълнят те биват и гонени от лагерите, защото по закон когато идва нова вълна трябва да напуснат помещението и така остават на улицата. Затова и повечето от тях нямат избор - единственият изход е да платят на каналджии. Друг е въпросът, че дори и тези, които са с бежански статут също избират пътя на трафикантите.  Експертите тълкуват тази нагласа като въпрос на култура сред чужденците. „Всички те идват от страни, в които думата „корупция" не се употребява често. Бежанците знаят, че каналджийството е незаконно, но повечето от тях го приемат като нещо нещо нормално", обяснява ситуацията служител от полицията, който всяка седмица хваща бежанци в София, платили на каналджии.

Откъде бежанците влизат в България

Истанбул  е градът, от който тръгва пътят на нелегалните емигранти  към България. Меката на трафикантите се намира в квартала Аксарай.

Мустафа е един от сирийците, решил да плати на трафиканти, за да влезе у нас.

- Срещнах един човек и го попитах знаеш ли някой, който може да ме заведе до България и той ми каза няма проблеми, - разказва Мустафа пред репортер на БНТ. - Попитах го колко ще му струва и той ми каза 500 евро на човек. След една седмица отидохме в някакъв апартамент в Аксарай. Вътре имаше 40 души - деца, жени, семейства, качиха ни в един огромен автобус и тръгнахме към границата. Вървяхме 3 дни.

Вижте ТУК цялото разследване за трафика на бежанци, излъчено в предаването "Денят започва" на 15 септември

Мястото, откъдето каналджиите са прекарали Мустафа е близо до Елхово и е едно от най-използваните. Именно поради тази причина МВР в края на миналата година МВР започна да строи ограда и командирова стотици служителите, които да пазят границата.

Вижте ТУК репортаж как след разследване на БНТ МВР разби нелегална квартира за трафик на бежанци

Откъде бежанците напускат незаконно България

Най-честата дестинация за нелегален трафик на бежанци за Западна Европа е през българо-сръбската граница. Джуан Рамадан Омар, жена му и двете му деца имат бежански статут, което им позволява да напуснат страната. Съпругът обаче има хуманитарен и му трябва виза. Цялото семейство прави няколко опита да премине границата, но единственото, което получават са черни печати в паспортите. Затова плащат на каналджии.

Бившия комендант на лагера във Военна рампа Пепи Джуренов е на мнение, че този бизнес се движи основно от араби в България.  „Основно това са араби, които живеят 20, 30, че и повече години в България. Най-вероятно има и българи, но те с владеенето на арабския език печелят доверието им и могат да осъществяват тези комбинации", казва той.

По информация на Агенцията за бежанците, от началото на годината досега на българо-сръбската зелена граница са задържани над 800 души.

Вижте ТУК репортаж за ситуацията по българо-сръбската граница

Официалната статистика на агенцията сочи, че броят на чужденците, потърсили закрила в България отново се увеличава и тази година бежанците у нас са повече, отколкото през миналата година. Разликата е, че сега институциите са по-подготвени с бежанската вълна.  А дали са подготвени да заловят каналджиите ? Дейност като тази винаги остава в сянка. Полицията може да залови бежанците и го прави както на зелена граница, така и в София, когато по оперативна информация или по сигнали открият нелегалните квартири. Проблемът е, че в повечето случаи бежанците не казват кой ги докарал или прекарал през границата. В повечето случаи това наистина е така - те не ги познават, не знаят български, не са виждали лицата им, защото те са с маски и не желаят да рискуват бъдещето си. Имало е дори документирани случаи, в които бежанци са били хванати от полицията и след като са били пуснати след 24 часа каналджиите са им върнали парите в знак на добра воля, че са си замълчали пред полицията.  Друг е въпросът дали изобщо бежанците у нас си знаят правата. След справка в Агенцията по заетостта се оказа, че от всички няколко хиляди бежанци в България едва 50 души са се регистрирали като безработни, макар че поне на теория всеки чужденец с държавна закрила има право на това.