Психичноболен всява страх в Трилистник

Психично болен мъж от години тормози пловдивско село. Жителите на Трилистник живеят в денонощен страх. Като по чудо все още няма жертви на агресията на шизофреника, разказват в селото. Само преди дни за пореден път Васил Кузев зверски пребил възрастната си майка. Жената е настанена в пловдивска болница с тежки травми. В момента психичноболният мъж за пореден път е настанен в психодиспансера в Пловдив. Хората в Трилистник се страхуват, че като се върне в селото проблемите отново ще започнат. "За страх е. Като мине покрай мен винаги очаквам най-лошото от него", казва Страхил Рашков. "Нашият комшия много проблеми създава тук в махалата и на майка му, и на баща му. Ние тук колко пъти сме идвали да ги отърваваме", споделя Васил Кузманов. Жителите на Трилистник настояват Кузев да бъде настанен трайно в институция. По думите им след всяко излизане от болница той отново буйства.

Мирчо Петров, кмет на с. Трилистник: Аз откакто съм кмет поне четири пъти го настанявам в психично отделение. При мен еВасил, в Лясковец е друг. Дали е затворник, невлязъл в затвора, или психично болен, проблемът е един и същ. 

Проблемът с хората като Васил от Трилистник се оказва голям. Когато няма кой да следи дали шизофрениците постоянно си вземат лекарствата тези пациенти стават наистина опасни.

Д-р Теодора Арабаджиева, Център за психично здраве - Пловдив: В много от случаите те наистина имат само възрастни и болни родители, които не могат да се грижат адекватно за тях и е редно социалните работници, кметовете на населените места да създават органи по настойничество тези пациенти да бъдат поставени служебно под запрещение и съответно да бъдат настанявани трайно в институция.

"Няма как спешно да бъде настанен в някоя институция поради липса на места. Затова се създават алтернативни социални услуги като центрове за настаняване от семеен тип, защитени жилища", обясни Татяна Русева, социален работник. Но и за тези услуги листите на чакащи са огромни. В същото време от центъра за психично здраве в Пловдив казват, че няма как даден пациент да остане за по-дълго от месец при тях. Така докато институциите си прехвърлят отговорността, хората в много села живеят в страх.