Как започна бунтът в Либия

След 42 години Либия отново беше обхваната от революция. За разлика от
другите арабски държави, протестите тук не започнаха от социалните мрежи, а бунтът тръгна от опозиционно настроените жители на Бенгази. Градът успя да отблъсне привържениците на режима на Кадафи. Примерът му беше последван и от много други градове в страната.

Бурни протести, всенародни празненства, стрелба и много жертви. Така изглеждаше Либия през последния месец. Протестите започнаха на 15
февруари с антиправителствени демонстрации в Бенгази. Гневът на жителите на пристанищния град беше предизвикан от арестуването на юриста и правозащитника Фатхи Тербил.

През следващите дни антиправителствените настроения обхванаха и други
райони на Либия. Муамар Кадафи започна да губи все повече поддръжници,
а опозицията да печели все повече симпатизанти. От полковника се отлъчиха дори служители от спецчастите.

Либийската телевизия мълчеше за случващото се. Величавото мълчание на
Кадафи също беше красноречиво. Говореха, обаче, неговите поддръжници,
които казваха онова, което либийският лидер искаше да чуе: "Бог, Либия
и Муамар" или "Муамар е първенец на арабския национализъм".

Но крепостите на Кадафи започнаха да падат. Страната се раздели на западна и източна част. Петролни терминали преминаха в ръцете на бунтовници. А революцията все повече заприлича на гражданска война.

За да се спасят от бомбардировките и от несигурността, много хора
предпочетоха да напуснат страната. По границите се образуваха
километрични опашки от бежанци.

Бунтовниците дадоха ултиматум на Кадафи да напусне страната. Той го
отхвърли и започна контраофанзива. За по-малко от 10 дни силите му успяха да си върнат конторола над повечето градове. Останаха само няколко гнезда на съпротивата на изток. И основната крепост на бунта - Бенгази.