Ивайло Калфин: Значението на енергийните проекти Набуко и Южен поток расте

Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин заяви в студиото на "Денят започва", че няма опасност за ЕС от сваленото чешко правителство, но това е неприятно, защото от председателството много зависи доколко амбициозна ще е програмата на съюза за шестте месеца. За срещата на Г-20, добави още Калфин, ЕС ще настоява за подобряване на регулациите на финансовите пазари и готовност Европа да даде приноса си за увеличаване капитала на МВФ, за да подпомага страните, които имат нужда от подкрепа.

Европа се ангажира с минимум 75 млрд. евро, подобни решения се очакват от САЩ и Япония. Много е важно на срещата на Г-20 и останалите страни-членки да изразят желание да подкрепят валутния фонд, подчерта Калфин.

Разширяването на ЕС донесе много повече икономически растеж, повече политически сили и повече потенциал и ако съюзът иска да е водеща световна сила заедно със САЩ и Китай, той не трябва да се затваря в старите си рамки. Трябва да търси повече потенциал, а разширяването носи потенциал, категоричен беше Калфин.

Според него в условията на криза е необходимо България да потърси нови партньори и бизнесът да прояви активност. Теоретично е възможна нова газова криза, доколкото има напрежение в отношенията между Русия и Украйна, но няма непосредствена опасност, уточни министър Калфин.

Значението на енергийните проекти като Южен поток, Набуко и АЕЦ Белене в условията на икономическа криза расте, каза още вицепремиерът. Затова е важно реализацията им да не се бави и да не се изчакват ефектите от кризата.

Следва пълен текст на интервюто

Водещ: Има ли пилот в самолета? Все по-често наблюдатели и анализатори започнаха да си задават този въпрос по отношение на Европейския съюз (ЕС) през последната седмица, след като стана ясно, че чешкото правителство получи вот на недоверие. Знаете, че Чехия в момента е ротационен председател на ЕС и то в момент, когато общо взето има турбулентни явления, много сериозни предизвикателства пред ЕС - резултатите от световната икономическа криза, предстои среща на Г - 20 в Лондон, разговорите във формат САЩ - ЕС при посещението на Барак Обама в Европа. По тази тема, както и по темата за предстоящия енергиен форум през април, срещата на НАТО, кой да оглави алианса, възможности за бизнес сътрудничество с Китай. За всичко това гост в студиото е вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин. Добро утро!

Ивайло Калфин: Добро утро!

Водещ: Г-н Калфин, на автопилот ли се движи ЕС? Има ли опасност за екипажа, за пътуващите и за самолета въобще?

Ивайло Калфин: Опасност няма. Автопилотът, в смисъл изградените механизми в ЕС са достатъчно стабилни, за да продължи да работи при оставка на правителството на председателството. Но, разбира се, това е много неприятно, защото от председателството много зависи доколко амбициозна ще е програмата на съюза за шестте месеца на НАТО просто да се изпълнят събитията, които са предвидени. А другото, което всички очакват, е да се постигнат реални резултати, което означава силно, жизнено председателство, което да е способно да постигне компромиси между двайсетте и седем.

Водещ: Ще има ли някакви конкретни последици за отделните страни-членки и конкретно за България от тази ситуация?

Ивайло Калфин: Не, няма да има последици. Добри новини евентуално можем да очакваме от порядъка на това, което дойде още в събота от информационните агенции, че там вървят към споразумение, опозицията с управляващите, срещу малки промени в кабинета. Опозицията би била готова евентуално да подкрепи сегашния премиер, за да довърши чешкото председателство и есента да направят избори. Така че ако това нещо се случи максимално бързо, може би още следващата седмица ще бъде преодоляна кризата.

Водещ: А налагат ли се някакви по-сериозни изводи за механизма на функциониране на ЕС от тази ситуация? Знаете, чуват се гласове за подкрепа на постоянно, неротационно председателство.

Ивайло Калфин: По принцип, ако Лисабонският договор влезе в сила, то самият съюз ще промени начина си на работа. Първо, ще има постоянен председател, който ще председателства заседанията. Второ, председателствата ще бъдат на три страни заедно. Така че евентуално, ако една страна е по-слаба, другите ще могат да компенсират. Проблемът е, че едната от страните, която не е ратифицирала Лисабонския договор, е именно председателстващата, Чешката република.

Водещ: Да, това е като малко ирония на цялата тази ситуация. Заговори се за някакъв механизъм за Полша от страна на старите страни-членки в момент, когато новоприсъединили се поемат председателството. Такова нещо необходимо ли е?

Ивайло Калфин: Не, не, няма нужда от такова нещо. Мисля, че Словения показа като нова страна-членка, че може да направи едно... Без да казват големи амбиции в началото тяхното председателство беше много ефективно. Така че мисля, че биха могли да се справят новите страни-членки без да се притесняват. Въпросът е реално да се поставят целите и действително да осигурят максимална вътрешна стабилност, за да могат да са максимално активни в европейски план.

Водещ: Предстоят важни форуми - срещата на Г - 20, този, за който преди малко стана въпрос, визитата на Барак Обама в Европа. Как отива Европа, ЕС...

Ивайло Калфин: За срещата на Г - 20 Европа отива с едно мнение, това беше уточнено на последната среща на върха на ЕС преди две седмици. Две са основните неща, за които ЕС ще настоява. Първото ще бъде да се подобрят регулациите на финансовите пазари, тук Европа евентуално ще бъде водеща сред всички. И на второ място, Европа е готова да даде приноса си за увеличаване на капитала на международния валутен фонд, с който тя може да подпомага страни, които имат нужда от подкрепа. Беше заявено, че Европа се ангажира с минимум 75 милиарда евро. Подобни решения се очакват от САЩ, от Япония. Много е важно на Г - 20 и останалите страни-членки на тази трупа да заявят също възможности и желания да подкрепят валутния фонд. При тази криза общо взето светът се връща към институциите на Световната банка, които бяха създавани след Втората световна война. Но мисля, че с основание там начинът на вземане на решения ще бъде променен, ако искаме допълнително страни да участват в увеличаване на капитала. Те вероятно ще искат и по-голям глас.

Водещ: Не смятате ли, че Европа е наистина консолидирана, достатъчно единна по този и по други важни въпроси като отношенията с Русия, възможна нова газова криза, тъй като има наблюдения, наблюдатели твърдят, че има отделни позиции на европейските страни, а Европа като позиция, обща, консолидирана, достатъчно ясна, липсва.

Ивайло Калфин: Да, така е. По принцип срещата на Г- 20 има един документ, който беше приет от всички страни-членки, така че там няма никакви съмнения за различни позиции. По отношение на ситуацията с Русия, на отношенията с други страни, решения по отношение на вътрешни за ЕС въпроси просто начинът на вземане на решения в ЕС е по-различен. Той е свързан с намиране на компромис между 27 страни-членки. Затова ЕС по някой път е по-бавен, по някой път решенията му са по-меки. Но това съвсем не значи, че няма обща позиция и че не може да действа. И се вижда, че и очакванията към ЕС и ангажиментът му към различни въпроси международни през последните години все повече нараства.

Водещ: Актуална ли е темата разширяване на ЕС в условията на криза или в тази ситуация по-скоро е неприлична дума?

Ивайло Калфин: Това беше една от темите, които много беше обсъждана по време на неформалните срещи в Чехия на външните министри в събота и неделя, още повече, че това беше среща и с колегите ни от Западните Балкани. Действително се чуха гласове от някои лидери от ЕС, че трябва да има пауза в разширяването, че ЕС трябва да се консолидира, тогава да мине напред и т.н. Това би било много вредно решение и мисля, че достатъчно ясно се чуха много такива гласове в Чехия на обсъждането. Тъй като очевидно доказано е и статистически, и политически, че разширяването на ЕС донесе много повече растеж и на старите страни-членки, икономически, оценява се на около 2% от БВП, донесе и много повече политически сили и възможности на ЕС и повече потенциал.

Водещ: Тогава я нямаше кризата.

Ивайло Калфин: Тогава нямаше криза, но кризата ще свърши. Ако ЕС иска да бъде водеща световна сила заедно със САЩ, Китай, Индия, които много динамично се развиват, той тогава не трябва да се затваря в старите си рамки. Напротив, трябва да търси повече потенциал. Разширяването носи потенциал. Разбира се, има маса изисквания, които и България знае какви са много добре, които трябва да бъдат изпълнени, но намаляването на перспективата и отклоняването на перспективата за разширяване би подействало отрицателно не само на страните, които се готвят за това, но и на самия ЕС.

Водещ: Бяхте в Китай, там как гледат на Европа? Като единен, консолидиран субект?

Ивайло Калфин: Китай гледа с много интерес на Европа. Има няколко въпроса, миналата година особено имаше редица напрежения, свързани с някои срещи, срещата на френския президент с Далай Лама. В резултат на това Китай отмени срещата ЕС - Китай. Имаше напрежение по повод Олимпиадата, пренасянето, ако си спомняте, на Олимпийския огън и т.н. В момента Китай има много подчертан интерес да работи много по-тясно с ЕС и да засили сътрудничеството. В момента Бенита Фереро Валднер е в Китай, май месец ще бъде отложената среща ЕС - Китай. И мисля, че и ако от двете страни се направят достатъчно разумни действия, аз говорих онзи ден и с г-жа Фереро Валднер, то тогава може да има много видим напредък в отношенията ЕС - Китай. Китай сравнително добре ще се пребори с кризата, защото има огромни ресурси и огромен вътрешен пазар и може да замени износа с вътрешно потребление. Но там дългосрочно се гледа на ролята на Китай в международните отношения, включително и международните икономически отношения. Те определено имат интерес за тясно сътрудничество в ЕС. Така че мисля, че в момента имаме една възможност, която трябва да се използва и да се потърсят компромиси и от двете страни, за да се придвижи доста по-напред сътрудничеството.

Водещ: А конкретно за България как...

Ивайло Калфин: Конкретно за България. Ако говорим в измеренията, които за нас има, това е свързано с интереса Китай освен към добри политически контакти и към инвестиции. България е едно от най-добрите места, аз бих казал, че е най-доброто място за влизане на европейския пазар. Има вече няколко китайски производства, които са в България и са насочени към Европа. Подготвя се един голям проект, той е с участие на български партньори, за сглобяване на китайски автомобили, който би бил първият в Европа. Има шансове много скоро да приключат преговорите за това. Има определен интерес от китайски фирми, и то много големи китайски фирми, да работят в България и чрез България да работят на пазарите на Европа. Между другото, аз последния месец бях в Китай, Индия, няколко страни от Африка. Трябва да ви кажа, че именно в период на криза е необходимо да потърсим нови партньори. Тези партньори ги има и те са готови да работят с нас. Мисля, че трябва да бъдем много по-активни в бизнеса и, разбира се, и правителствената подкрепа, за да се конкретизира този проект.

Водещ: Реалностите се променят. Тоест да гледаме на Китай като на потенциален инвеститор. Досега се гледаше на Китай като необятен пазар на евтина работна ръка.

Ивайло Калфин: Това е така. Той продължава да е един много голям пазар и в него има много евтина работна ръка. Мисля, че има място и на български фирми, които работят в Китай и то доста успешно, между другото. Аз се срещнах с техни представители. Но Китай е все по-готов да заеме мястото си на една от водещите икономически сили в света. И мисля, че това трябва да стане по пътя на диалога, възприемане на нормите, които ЕС би искал да вижда, включително по отношение на интелектуална собственост, включително по отношение на стандарти, а Китай е готов да се съобрази с тях. Така че мисля, че е много перспективно.

Водещ: Възможна ли е нова газова криза според вас? Появяват се циклично, периодично такива прогнози.

Ивайло Калфин: Теоретично е възможно, доколкото има постоянно напрежение в отношенията между Русия и Украйна в газовата сфера, въпреки че Украйна изчисти задълженията си. В Украйна има много тежка икономическа ситуация, в Русия също не е много по-лека. Така че докато има тези напрежения, потенциално съществува такава възможност. Бих казал, че тя не е реална в момента, в смисъл тя не е непосредствена опасност. Точно затова правителството много активно работи, това ни е приоритет. И тази газова криза придвижи много напред разговори, които водихме отдавна, да включим нашата система заедно със съседни страни. Така че надявам се около година време ни е необходимо, за да може България да има сигурен алтернативен доставчик на газ.

Водещ: Газовата тема ще бъде ли основна, ще бъде ли важна по време на енергийния форум следващия месец?

Ивайло Калфин: Това ще бъде основна тема. Енергийният форум има за цел да направи нещо, за което много се говори в Европа и все още малко се прави. Така че в България ще е първата стъпка. А това именно е уточняването на принципите на енергийната сигурност, които да ангажират страните-доставчици, транзитните страни, страните-потребители с ангажименти, които всичките поемат и разделят. Примерно, да има много повече прозрачност, да няма посредници, да има пазарни условия при транзита на газ, да има възможност по едни тръби да се либерализират и различни доставчици да минават. Надали по всички тези теми ще се постигне съгласие в Европа. Ние правим една регионална среща на страните-доставчици и транзитни, които са на изток и югоизток от Европа. Но за първи път ще се събере такъв широк форум и за първи път ще се поставят ясно тези въпроси и ще се потърси мнението на страните. Аз мисля, че след софийската среща, това действително е първата стъпка към търсенето на новите правила на енергийната сигурност в Европа.

Водещ: Появиха се информации, че е възможно по време на този форум да се подпише договорът за „Южен поток". Смятате ли, че това е възможно, вероятно?

Ивайло Калфин: Има няколко проекта, по които се работи, включително и „Набуко", включително „Южен поток". Не бихме обвързвали движението, по който и да било от тези проекти с форума. Форумът е по-скоро създаден и иницииран, за да обсъждаме принципите на енергийната сигурност и на енергийната политика. Ако някой от проектите се придвижи достатъчно напред, то тогава би могло действително да се мине и към подписване. Но основното, центърът на форума е принципите на енергийната сигурност.

Водещ: Сигурно ще стане въпрос и за АЕЦ „Белене" по време на този форум. Има ли нужда България от руски заем за изграждане на централата предвид на затрудненията в момента, свързани с финансирането?

Ивайло Калфин: Виждаме, че финансирането, в която и да е област, включително и вътре, националното ни финансиране в страната и не само в България е затруднено, защото са много по-предпазливи финансовите институции. Ние имаме партньор дългосрочен, това е германската RWE. Проектът е от икономическа гледна точка жизнен. Въпросът е с генерирането на този първи ресурс, който позволява да се задейства колелото по поръчка на оборудването. Ако се забавим, просто ще го отложим с няколко години. Така че търсим различни възможности за финансиране на този първи етап. Ако нямаме достатъчно добри възможности от друго място и ако възможностите от Русия, които отдавна бяха предложени с достатъчно изгодни условия за България, то това е потенциална възможност.

Водещ: Как стои това на фона на всичко, което се говори за диверсификация на доставките, отпадане на енергийната зависимост на страната само от една посока, евентуален заем от Русия?

Ивайло Калфин: Когато говорим за финансиране на един проект, то това финансиране би могло да дойде отвсякъде, това не е зависимост. Дали ще вземем заем от руска банка или от германска банка, или от френска, или от американска банка, ние трябва да си връщаме заема, както всеки един длъжник. Така че тук няма никаква зависимост. Ние търсим това, което е най-изгодно като условие за страната.

Водещ: Актуална ли е реализацията на тези проекти? На „Южен поток", на „Набуко" в условията на криза? Да не се окаже след това, че нямаме нужда от тях, след като кризата отмине?

Ивайло Калфин: Напротив, точно когато кризата отмине, ще имаме нужда от тях. И ако държавата забави изпълнението им, то след кризата ние ще излезем в по-слаба позиция. Добрата политика в период на криза при всичките трудности една страна да се подготви да е по-конкурентна след излизането си от криза. И точно към това е насочена европейската политика. Мисля, че и българската трябва да е насочена точно нататък. Ние трябва не просто да се мъчим да удържим кризата и да минем максимално леко през нея, а трябва да се мъчим българската икономика да излезе много по-силна от тази криза. И това би станало с много по-добра инфраструктура, много по-развита енергетика, много повече нови технологии, много повече производителност на труда. Така че енергийните проекти се включват в тази логика.

Водещ: Последно, срещата на НАТО, която предстои. Как оценявате шансовете на Соломон Паси да оглави алианса?

Ивайло Калфин: Срещата на НАТО няма да обсъжда въпроса с генералния секретар на алианса. Това е въпрос, който се обсъжда в неформални консултации между страните-членки.

Водещ: Но нали лобират в една или друга посока?

Ивайло Калфин: Това е така, няма нужда да чакаме срещата на НАТО, има редици други начини също за лобиране. Бих казал, че докато не бъде избран новият генерален секретар, всеки един от кандидатите има шанс. Така че мисля, че вратите са отворени.

Водещ: А увеличават ли се шансовете предвид на резервите от страна на Турция, заявявани в една или друга степен по отношение на...

Ивайло Калфин: Аз мисля, че при този избор на генерален секретар няма безспорен кандидат, за който всички да кажат ето това е най-добрият, всички се обединяваме зад него. Така че това дава шанс на абсолютно всички участници.

Водещ: Вие го преценявате като реален, включително шанса на Соломон Паси.
Ивайло Калфин: Шансът е реален, не трябва да го надценяваме, но не трябва, разбира се, да се отказваме от това.

Водещ: Добре, благодаря ви за този разговор. Ивайло Калфин беше наш гост.

Още по темата