Хиляди бежанци блокирани на пункта Идомени - Гевгелия

Обстановката тук е доста напрегната. От неправителствените организации, които са тук от няколко месеца казаха, че ако продължават да прииждат толкова много емигранти, те няма да могат да им предоставят нито толкова храна, нито необходимите медицински услуги.

Вижте още за обстановката в Идомени в прякото включване на Александър Марков в обедните новини.

Бавно пада вечерта над Идомени. Саба е от Северен Ирак, Кюрдистан. Със семейството си, двете си деца и болната си майка.

Саба - Какви са тези? - От тези си правим чаши, да пием чай, тъй като нямаме нищо тук. Нямаме чаши, нищо. Всичко си купуваме сами. - Купувате си? - Да, купуваме си. - Откъде? - От магазините в селото. - Имате ли някакви останали пари, храна, дрехи. Вали, студено? - Имаме само това, което е върху нас. Понякога хора се отбиват и ни дават дрехи, но пари - не.

Саба не гори от желание да отиде в Германия, където може би няма да го приемат. Обратно в Кюрдистан имал високоплатена работа за едно от многото чужди нефтени компании. Изкарвал толкова, че да живее добре.

Саба - Преди три години имах работа и заплата от 1500 долара. - Какво работеше? - Работех за голяма компания. Имахме много в Кюрдистан. Петролни компании, строителни, всякакви.

Сега, обаче, е на Идомени. Ще вечерят риба и лук. От консерва. Децата му са едва няколко годишни и трудно понасят лошите условия. Кал, дъжд, студ и неизвестност.

Саба - Имаш ли си представа дали ще преминеш през Македония, или не? - Вярвам, че трябва да преминем, защото не виждам как ще оставят хората тук.

Докато Саба отвежда майка си на лекар, разположен в една от палатките наблизо, Асан пази вечерята. Асан е също от Кюрдистан и е не по-малък песимист за следващите няколко дни. Македония вече не пропуска всички. В Северен Ирак не го чака нищо.

Асан - Няма нищо в Кюрдистан. Само останки. - Кюрдите са мн. смели, борейки се с ИДИЛ. - Да, но отстлабват заради ниските цени на петрола. И затова хората лека-полека се изнасят оттам.

Сега една от най-големите грижи за Асан на границата е дъщеря му.

Асан - Как се казва? - Сана. - Колко е голяма? - 3,5 години. - А накъде сте тръгнали? - Все още не сме решили. Страната, която ще ни предложи най-доброто. - А мислите ли, че ще минете? - Да. Най-вероятно ще отидем в Германия. - А имате ли останали пари? - Не. Похарчихме всичко.

Назад, в Кюрдистан, Асан твърди, че е загърбил студентство. Жена му също. Били безработни, но се живеело добре. Сега са никъде, без пари и смътни надежди за бъдещето.

Асан - Какво работеше в Кюрдистан? - И двамата с жена ми учехме. Аз - английски, тя - история.

Огньовете на Идомени стават все по-ярки. Нощта се задава, дъждът спира, но никой не заспива. Пред импровизираната военна кухня с топъл боб до късно има дълга опашка.