Разделение в Европа заради мигрантската криза

Това е поредното действие на Комисията, насочено към облекчаване на мигрантската криза в Европа - най-тежката от Втората световна война насам. Всички политици и експерти са единодушни, че за да се преодолее тя, Европейският съюз трябва да бъде обединен.

Засега това не се случва, а дори изглежда, че разделението се задълбочава.

Целта на повечето мигранти е Германия, която през 2015 година е приела над един милион души, и която обяви, че ще продължава да ги приема. Те стигат до там главно по суша, прекосявайки почти целия континент. Влизат предимно през Гърция, идвайки с лодки от Турция, от там през Македония, Сърбия, Хърватия или Унгария влизат в Австрия, а след това в Германия.

Предпочитат да отидат там, защото германският канцлер лично обяви, че ще приеме толкова бежанци, колкото отидат там, освен това стандартът на живот е добър, част от тях имат и роднини.

Мигрантският поток обаче не престава, само леко отслабна през зимата. Страните по т.нар. Балкански път въведоха ограничения на почти безконтролното до момента движение на големите маси хора. Австрия въведе лимит от 80 души, които ще приема на ден, при положение, че на границата се струпват всеки ден по няколко хиляди. Така по веригата надолу, чак до Гърция, започнаха да се струпват мигранти - бежанци и икономически имигранти.

Гърция обяви, че не може да се справи повече и заплаши, че ще въведе извънредно положение.

Германският канцлер Ангела Меркел каза, че Атина не може да бъде оставена да се справя сама с проблема:

“Гърция в момента трябваше да има приемни центрове за 50 хиляди души, само че не се справиха. Това не е добре, но не не можем да ги оставим в труден момент. Опасявам се точно от това - ако една страна определя какво да става на границите й, друга страда. Това не е моята Европа”, казва Меркел.

Но, оказва се, това не е Европа-та и на унгарския премиер Виктор Орбан, който категорично отказа да промени пропускателния режим на границата. По южната граница на Унгария - със Сърбия и с Хърватия - има ограда. “Изпратих нови военни части на границата, на министрите на отбраната и вътрешните работи е наредено да подготвят изграждането на защитна линия по границата с Румъния. Ако е необходимо, ще се защитаваме от Словения до Украйна. Ще дадем урок на Брюксел, на трафикантите на хора и мигрантите, че Унгария е суверенна страна и на нейна територия лице може да влезе само ако се спазва закона и се подчинява на служителите на закона”, каза Орбан.

На фона на това разделение на 7 март в Брюксел ще има пореден извънреден съвет на европейските лидери, в който ще участва и Турция. Всички трябва да се споразумеят за общи действия, а Турция да започне да изпълнява преди това поетите задължения да направи всичко възможно, за да намали мигрантския приток от своята територия към Европа.

Засега това е почти невъзможна задача. Очакваме да разберем дали на 7 март ще се стигне до споразумение между Европейския съюз и Турция и дали след това мерките, които пише в него, ще се спазват.

В същото време започва да се образува и друг кризисен район - на границата между Белгия и Франция.

Френските власти започнаха разрушаването на част от незаконния лагер “Джунглата” край граничния френски град Кале. В лагера живеят около 3500 души, голяма част от тях от Северна Африка, чиято мечта е да стигнат до Великобритания. Условията в лагера са неописуемо ужасяващи и Франция построи селище с няколкостотин отоплени и водоснабдени фургона. Мигрантите обаче отказват да се преместят в него, защото това би означавало да кандидатстват за убежище във Франция, а те не искат това. Част от тях тръгнаха към Белгия, но страната пък въведе проверки по границата. Само за седмица са били заловени и върнати обратно във Франция 600 мигранти, опитващи се да минат незаконно от едната страна в другата.