Пази ли Браила спомена за българските хъшове?

Продължаваме с рубриката за 3 март, в която ви показваме малкоизвестни факти за освободителното ни движение. От днес започваме излъчването на три поредни репортажа от румънския град Браила, който въпреки че е символ в нашата история, е недостатъчно познат за българите. В годините преди Освобождението в Браила живеят 20 хиляди български емигранти.

Тук на този бряг, през 60-те години на 19 век, българските хъшове - "този
гладен пролетариат, съставен от подвизи, дрипи и слава" - слизали от
параходите, минавали през речната гара и поемали към сумрачните улички
на Браила. Няколко месеца в Браила живял и Иван Вазов, който по-късно
написва "Немили-недраги" - драматичната и неподправена история на
българските хъшове.

По ирония на природата и днес Дунавът е замръзнал, както през онази мразовита нощ, когато Вазовият Македонски го преминава пеша, за да
предаде послание до Апостола.

В Браила от хъшовете днес помнят и почитат само Ботев. Така е и според
гида банатската българка Анастасия Радулов.

Анастасия Радулов - зам.-председател на Дружеството на българите в Браила "Христо Ботев": - Аз зная, че е работил няколко години в Браила, там е имал типография, издавал вестници и тук в Браила е написал най-хубавите си стихотворения.

До 1977 година в браилския музей имало експозиция за Ботев - макет на хана, в който е живял и вестниците, в които пишел - "Борба" и "Дунавска
зора". Сега никой не знае къде е изчезнало всичко. В Браила обаче все още съществува българската църква "Възнесение господне". Строежът й започва през 1872 година. Варвара Хадживелева дарила земята, а общо ктиторите дали 110 хил. франка. Техните имена и до днес стоят на фасадата на храма, изписани са и на прозорците на църквата.

Мариоара Константин - Църква "Възнесение Господне":
- Тук все още има три български икони от онова време - на "Св.св.Кирил и Методий", на Свети Трифон, който е покровител на градинарите, много български градинари е имало тук и на света Марина, покровителка на дърводелците.

За съжаление тук отдавна няма български свещеник, откакто през 50-те години на миналия век почти всичките ни сънародници се връщат в родината. Останали са около 100 семейства, повечето със смесени бракове. Мястото около храма обаче продължава да напомня за България с още едно паметно събитие - буквално в двора му е създадена БАН. Тук някога е била къщата, където е създадено Българското книжовно дружество.

Българските хъшове оставили още една друга следа в Браила - тук те играли в първата театрална трупа в града, основана от първия български режисьор Добри Войников. Но за това в следващия репортаж.