Да издържаш манастир със 130 лева пенсия

През юни Ви срещахме със сестра Серафима - 71-годишна монахиня, която със 130 лева пенсия и много силна вяра в Бог съгради наново изоставен манастир. Когато отидохме там църковният храм беше напълно разрушен. С вашата помощ - днес той е като нов. Студа обаче донесе нови препятствия пред нестихващата вяра, която поддържа духа на сестра Серафима.

от Благой Цицелков

08:30, 21.12.2016

6931

Чете се за: 01:18 мин.

У нас

Снимка:

Да издържаш манастир със 130 лева пенсия

Кой стои зад атаките в Анкара и Берлин?

От Реформаторския блок върнаха мандата за съставяне на кабинет

Жена оглавява за първи път Ватиканските музеи

Румен Христов: Дадохме всичко от себе си и работихме почти денонощно

Още арести в Турция след убийството на руския посланик

НКЖИ: Първи коловоз на гарата в Хитрино тази вечер ще бъде пуснат за движение

Слушай новините днес

Този манастир не е от известните. Пътят към него, пък не е от приоритетните. Идваме за втори път. Манастирът "Св. Симеон Стълпник и Св. Петка Търновска" в село Огняново, край Елин Пелин има славна история. Наследник на някогашен голям свети комплекс, изгорен по времето на турците, днес той пази спомена за силата на погубени девици. Бог изпратил насам една различна монахиня. Сестра Серафима. Вдъхнала живот на няколко манастира.

Сестра Серафима, игумен на манастира "Св. Симеон Стълпник и Св. Петка Търновска" - с. Огняново, Елин Пелин: Това ми е в кръвта, искам всички манастири да се възродят... Срамувам се от себе си, когато вехнат манастирите.

Божията наместница в това свято място е тук вече пет години. Неведом път я отвел насам. Пред една почти рухнала черква и роза. Благодарение на Вас - зрителите, църквата вече е като нова! А на розата очевидно не и е студено.

Сестра Серафима - Благодаря Ви! Добри хора се отзоваха, виждате резултата...

След всяко изпитание идва ново.

Сестра Серафима: Сполетя ни ново бедствие. Напука ни се къщата и няма къде да живеем. Имаме нужда от помощ в тези студени дни.

В манастира имат нужда от тухли, строителни материали, труд, пари. И на нова ограда се надява монахинята с искрящи очи.

Сестра Серафима - Денонощно сме нападани, не само от цигани, а и от турци. И от българи крадци. Много е трудно тук да се живее.

Иска това място да е последният ѝ манастирски дом. С тъга отбелязва, че големите манастири не помагат на малките. Опитва да докаже, че духовенството все още има и добра страна.

Сестра Серафима: Аз ако чакам да ме нахрани Светия Синод, щях да съм умряла.

Доброто не е изчезнало, спрели сме да го търсим, уверена е Серафима. Бедите са дар, казва ми тя.

Сестра Серафима - Защо ни се случват беди?! Бог иска да се смирим. За да можем да се смирим.

С голямо смирение сестра Серафима прави и невъзможното за да го има това свято място. Вярва, че и този път пари ще се намерят. Вярата на местните обаче връща трудно.