Белканто на площада в Правец постави финала на тазгодишните Моцартови празници

Едва ли някога някой си е представял, че в центъра на Правец може да звучи белканто. Невероятното се случи и на площада оживя историята за Ламермурската невеста. Изключително сложните партии бяха поверени на млади, но отлично подготвени изпълнители, които доказаха, че могат да оправдаят поетия риск. Всички те бяха решени да доставят на публиката максимална наслада.

Пламен Кумпиков: "Вълнението на открито е различно наистина. Аз съм пял на доста открити сцени. Емоцията е по-голяма, повече трябва да се раздадеш и вокално, и емоционално е по-голям замахът на откритата сцена".

Марио Де Роса: "Ние винаги мислим за публиката. Трябва да съм честен, за нас музикантите пеенето на открито никак не е приятно. Но ако имаме усещането, че публиката се наслаждава, това за нас е като глътка свеж въздух и моментално забравяме неудобствата и влагаме най-доброто в работата си".

Валери Турманов: "Мога да кажа, че наистина е много добър съставът. Гласовете ни се сплотиха и звучат много добре, според това, което казва диригентът".

Сложната роля на Лучия беше изпълнена с финес от младата певица Беса Лугичи. Младото сопрано демонстрира изключително рядката комбинация от вокална убедителност и женско очарование. Заслуга за шлифоването на големия ѝ талант има не друг, а самата Христина Ангелакова.

Беса Лугичи: "Да се пее на открито не е страшно, но е предизвикателно. Нямам представа как ролята ми ще звучи навън, защото не мога да контролирам това, но пък мога да контролирам интерпретацията и техниката си, както правя винаги".

Пабло Караман: "Това, че отдавна знам тази роля и съм я пял доста ми дава увереност, че макар да е много трудна партия, пеенето на открито няма да ме затрудни и ще се представя добре".

Спектакълът очарова многобройната публика на площада и се превърна в достоен финал на един изключително интригуващ и силен фестивал.