Българското училище във Виена на 25 години

Над 250 ученици, от тях близо 50 първолаци - във всички тях мисълта, че са българи ще определи бъдещето им и ще ги съхрани като важна част от народа ни. За да е възможен този процес на укрепване на родния ни дух във Виена, от 25 години удря своя звънец българското училище.

Ирина Владикова - директор на българското училище във Виена: Има много българи и се надявам всички ние да си останем българи, защото така ни ценят, така сме важни.

БНТ: Още ли изпитвате вълнение при срещата си с децата?

Анета Киранлиева - учител: Вижте ръцете ми, треперят! Мога да кажа, че отвън много по-добре оценяваме България!

Във Виена децата - наши сънародници обичат българските си учители. това е любов, която ни пази, събира ни в чуждата земи..., а когато едно дете от българското училище във Виена подарява духа на сърцето си на родината - нещо те хваща за гърлото, чувстваш се силен

Мартин, 6-ти клас: Чувствам, че съм българин! - Къде го чувстваш, покажи ми? - В сърцето си! - Защо искаш да останеш българин? -Защото народът като манталитет ми харесва повече, а и корените ми са български!

Далече от родината един шестокласник, истински малък мъж, иска да учи българска история - за миг дори не го разколебава глобалната сила на величието на австрийското минало - и нашето минало Мартин чувства значимо, мило и важно. И учи българска история, но иска да печели и медали за страната ни.

Нора Динчева: Можем да се похвалим, защото той е спортист, утре във Виена ще има едно важно интернационално състезание. Той е част от австрийският отбор, но ще се състезава за България.

БНТ: Ще се състезаваш за България?

- Да, искам да спечеля медал, за да чуя химна.

Страната ни трябва да се бори за Мартин и всички като него, а златните медали са най-малкото, което тя ще получи от тях.

И тук във Виена, само българските деца подаряват цветя на своите учители.

Ирина Владикова - директор на българското училище във Виена: И тези цветя са сензация тук в Австрия. Като ни видят сега на улицата да излизаме с тези цветя, хората не вярват - тук такава традиция няма!