Филмът на БНТ "Сделката за свободата" - фактите около заразата в Бенгази

Още през 1998-ма епидемията от СПИН в болницата Ал-Фатех в Бенгази е на път да се превърне в бедствие. Тогава българските медицински сестри дори не работят там. За разлика от тях либийските здравни власти са напълно наясно колко сериозно е положението. Дотолкова, че да пратят още тогава двама либийски лекари на среща с откривателя на СПИН проф. Люк Монтание във Франция. Но нито в началото на делото с медиците, нито накрая, Либия няма да инвестира и цент в болницата Ал-Фатех, за да подобри условията там.

Кристияна Вълчева: „Аз не съм влизала в тази болница. Според либийския сценарий, който, макар и съшит с бели конци, издържа 8 години и половина, аз трябваше да бъда главатар на криминалната група."

Валя Червеняшка: "С нашето отиване, те казаха тук има СПИН, работете с ръкавици и всеки ден там старшата - либийка, ни казваше - има още един случай на дете със СПИН, работете с ръкавици, но няма да ви кажа кой е случаят..."

Най-вероятната причина за епидемията в болницата е купена на черно заразена кръв от Африка, с цел да се спестят пари. В паниката, близо година преди ареста на медиците, режимът на Кадафи първосигнално харчи между 50 и 60 милиона долара - освен за лечението на децата в европейски болници и за да ги изолира в отдалечени къщи, които построява. Купени са дори автомобили на роднините, за да ходят до там.

При толкова много пари обаче, близо една трета от родителите просто спират да водят децата си на преглед всеки месец. Точно това бележи началото на катастрофата. В последвала още по-голяма криза Кадафи просто търси и ще намери политически изход за режима си като обвини външен враг. 8 години след ареста на медиците, кръвнината, която е платена на семействата, за да свалят изфабрикуваните обвинения, е за сметка на Либия.

ген. Кирчо Киров - бивш директор на Националната разузнавателна служба: "България по никакъв начин не е платила. Основната цена, основните средства бяха на либийската страна. В случая ролята на фонда беше в кавички казано - да измие лицето на режима пред собствения му народ за това, което се е случило в Бенгази."

Георги Първанов - президент на България (2002-2012 г.): "Ние българите имаме основна роля и нека да не бъдем нихилисти, защото това е един от малкото успехи. Самото ангажиране на Европа е успех на българската дипломация. Ако ние не занимавахме европейските лидери ежедневно с проблема, нямаше да ни обърнат внимание."

През 2007-ма, годината на освобождаването, равносметката е катастрофална - общо 460 заразени със СПИН, от тях 438 деца и 20 майки, 56 от малките умират. Но благодарение на Фонда за Бенгази болните деца са лекувани и повечето оцеляват.