Защо в психиатриите у нас все още няма промени, които да ограничават насилието?

Дали е бил мрачен ден като днешния или слънчев, Георги не е разбрал. Онзи ден, преди две години, майка му дошла да го види, но не го пуснали при нея. И станал агресивен.

Пациент: "И счупи прозореца от яд, че не го пускат, а той е писан за свободен на този ден, когато почина. Майка му идва и той почива на този ден. Приятели бяхме, добри".

Затворили го в изолатора. Стоял заключен 9 часа, 6 от тях – вързан. Имал запалка в себе си, опитал се да прегори ремъците.

Пациент: "Чух алармата как пищеше и видях момчето, викаше "пожар, пожар". Аз пробвах да отворя вратата, но тя беше заключена. Чух как лампата пада върху него. Аз съм в стая до него и чух как пищи – вика "горя, горя", заключен и вързан за леглото".

Връзването и трите пъти е назначено от лекар – три пъти по два часа. Но две години по-късно обвинението търси отговорност само от сестрата, която е трябвало да го наблюдава.

Мария Чернева: Това не е в нейната смяна?

Цветомир Папурков, прокурор: "Тя си е тръгнала, без да го освободи".

Адв. Марин Ичев, защитник на Генка Трайкова: "Като се вземе под внимание медицинската организация на дейността на лечебното заведение и медицинските стандарти, там изрично е записано кой носи отговорност за организацията на работа по дежурствата".

Цветомир Папурков, прокурор: Това назначение е станало от дежурния лекар психиатър. Продължителността и мерките са негово решение".

Мария Чернева: "Но вие това не го разглеждате - дали е било прекомерно, дали е имало основание?“

Цветомир Папурков, прокурор: "Не, не считам, че съм компетентен".

Но ако оставянето на Георги без надзор е квалифицирано като престъпление, връзването и изолацията с часове са определяни от европейски и световни институции като жестоко, нечовешко, унизително отношение или изтезание. И именно прокуратурата е тази, която трябва да разследва това престъпно посегателство над основните права на Георги.

Д-р Стефан Попвасилев, главен експерт "Национален превантивен механизъм": "Друг момент в случая са подозренията, че това се използва като наказание, а не като част от лечението".

проф. Христо Хинков - психиатър, бивш министър на здравеопазването: "Първо се търси системната отговорност, след това и конкретната. Те стигат до най-ниското ниво и търсят отговорност от сестрата. Но никой не се е сетил да попита кой отговаря за противопожарната инсталация, защо лекарят не е проконтролирал това фиксиране за повече от 5-6 часа. Този човек три пъти е връзван през деня".

Не само Георги е бил връзван и изолиран продължително. Екип на Омбудсмана установява дори по-драстични случаи. Изводът е ясен – наредбата, която регламентира мерките за връзване и изолиране на пациенти, противоречи на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Препоръчва тя да бъде променена с точни указания за периодите на връзване и изолация и медицинската обосновка.

Две години по-късно, наредбата все още не е променена. Отговор от здравното министерство - няма. Дори повече. Следва нов инцидент - отново при пожар, отново в изолатора загива друг пациент. И куцата наредба прикрива отговорността.

Радослав Лазаров - говорител на Окръжна прокуратура, Варна: "Наблюдаващият прокурор е преценил, че е събрал всички относими доказателства и е прекратил наказателното производство, защото пожарът е причинен от действията на пострадалото лице. Категорично е установено, че е притежавал запалка, с която се е опитал да прогори имобилизационните колани. Не е установена причинна връзка с други евентуални нарушения".

Радослав Лазаров - говорител на Окръжна прокуратура, Варна: "Тук трябва да се отбележи, че е налице доклад от ИАМО, който не установява пропуски на медицинските лица".

Стела Николова - народен представител, Варна: "Виждаме, че прокуратурата се насочва към първоначалната версия, която беше - пациентът сам си е виновен, защото е имал запалка и се е опитал с нея да прогори коланите, с които е завързан. Но разбира се, се прави и коментар за това, че имобилизиран пациент трябва да бъде наблюдаван от медицинска сестра постоянно".

Радослав Лазаров - говорител на Окръжна прокуратура, Варна: Какво означава постоянно наблюдение - това означава едно лице неотлъчно на монитор или на прозорчето на съответната стая да стои и да наблюдава завързаното лице. Според наредбата тази медицинска сестра трябва да бъде сменяна на всеки час. Мисля, че всеки е наясно, че в условията на нощно дежурство това е практически невъзможно да бъде извършено".

И в двата случая, служителите са критично малко. Отделения с по 7-8 сестри не покриват и сегашните стандарти по психиатрия, затова омбудсманът и преди две години и сега настоява за увеличение на щатните бройки.

Велислава Делчева - омбудсман на Република България: "Трябва да се осигури достатъчно персонал, да се отпуснат допълнително щатни бройки, нещо за което преди малко казах, което означава, че трябва да има поне 11 сестри и 11 санитари, за да може да бъде покрито това ниво на компетентност".

От здравното ведомство отново не дават отговор кога ще увеличи щатните бройки в психиатриите. А дали липсата на персонал, трябва да е опрадвание за безконтролното връзване е невъзможен казус.

Мирослава Тодорова - съдия, Софийски градски съд: Тя не може да бъде безконтролна и трябва да има много ясни и твърди гаранции как изолацията няма да се превърне в мъчение. Или пък да доведе, като в случаите, които споменахме, до смърт. Абсолютно недопустимо и неприемливо".

Психиатричната помощ у нас поставя много други неприемливи и недопустими казуси. И случаят с Георги в Ловеч, бързо стана причина да започне работа по промени в закона за здравето, които трябваше да скъсат окончателно с всички остарели мерки, граничещи с нечовешко отношение. Работата по промените събра заедно лекари, депутати и съдии.

Мирослава Тодорова - съдия, Софийски градски съд: "Един от аспектите, който беше забелязан и който може да бъде правна точка за реформа на цялата система, е липсата на ефективни правни гаранции за защита на основните права на тези хора, на уязвими хора с психични разстройства".

Стела Николова - народен представител, Варна: "И тъй като пациентска организация на психично болните няма, тези хора няма от кого да бъдат защитени. Законодателят е длъжен да ги защити, да защити техните права, да ги защити от това да бъдат излагани на риск, когато биват имобилизирани".

Мирослава Тодорова - съдия, Софийски градски съд: "По Закона за здравето съдът настанява човек с тежко психично разстройство, когато има опасност той да извърши престъпление и тези съдебни производства водят до това, че съдът носи една непоносима отговорност, когато не е сигурен, че настанявайки човек заради болест в психиатрична болница, този човек ще бъде адекватно лекуван и не само това, че ще излезе жив от болницата".

Затова в усилията на професионалистите се фокусира най-вече избягването на принуда в терапевтичния процес, изолацията и връзването и зачитане на човешкото достойнство психично болните пациенти.

Валентина Христакиева - Глобална инициатива в психиатрията: "Един от големите проблеми на психиатричната помощ е именно овладяването на острата психоза по начин, по който да се зачетат човешките права на хората с минимално упражнено насилие върху човека".

Избягването на принудата, колкото и да изглежда трудно на пръв поглед, е възможно с много доказани в практиката мерки. По същество те дори могат да се определят като превантивни.

Валентина Христакиева - Глобална инициатива в психиатрията: "Т.е. човекът когато има психично заболяване да не се влошават тези. Това могат да бъдат такива екипи, които когато се появи психичната болест, да могат да ходят да посещават човека вкъщи, да разговарят с него, със семейството му в неговата собствена среда, където той има усещане за контрол. Защото принудата е истинско отнемане на контрол от човека и оставането на този контрол в системата, в професионалистите".

А отнемането на контрола засилва още повече кризата, и мерки като връзването и принудителното лечение само влошават заболяването.

Валентина Христакиева - Глобална инициатива в психиатрията: "Това може да става с меки мерки. Но се предполага екипи, които да ходят на място. Нашата организация има такива екипи. Ние средногодишно имаме около 600 клиента, които обслужваме. Само 200 от тях са хората, с които дългосрочно работим. И когато ние работим в средата, ние виждаме, че принудителните хоспитализации намаляват. В момента ние имаме индикатор 0% предварителни недоброволни хоспитализации".

Но като част от меките мерки, в предложените промени на закона влизат само предварителните декларации. Или по същество практически указания, изготвени от пациентите в ремисия - каква е тяхната воля, ако изпаднат в криза.

Валентина Христакиева - Глобална инициатива в психиатрията: "Това може да бъде къде да се лекувам, може да са практически указания, имам котка в къщи, някой трябва да се погрижи за нея, включително такива неща. До сега какво съм се лекувала, какво съм ми лекували, когато съм била в криза, какво искам или не искам да ми се случи. Включително такива неща, страхувам се от полицаи в униформи, ако видя полицай в униформи мога да стана агресивна".

Вписани са и други мерки - като засилване на комисиите, които могат да наблюдават терапевтичния процес в психиатриите, интегриране на системите за социални услуги, въвеждане на оценка за социално функциониране и възможност съда да гледа делата си в болниците.

Мирослава Тодорова - съдия, Софийски градски съд: Предвижда се изменение, според което съдът вече ще гледа делата в болницата, защото така ще може да се запознае непосредствено с условията, при които е поставен човека. А също така ще може да го чуе в тази среда, в която се очаква той да бъде лекуван.

По пътя към парламента, предварителните декларации отпадат от промените. Но по късно и останалите се губят. Изцяло.

Стела Николова - народен представител, Варна: "Всъщност първият път те не са отхвърлени, бяха приети в 49-то събрание на първо четене, но не стигна време да бъдат приети на второ четене, тъй като събранието приключи. В 50-тия парламент аз си позволих да внеса отново законопроекта".

Стела Николова - народен представител, Варна: "На Комисия по здравеопазване директно се е отхвърли законопроектът от мнозинството".

Мария Чернева: С какви мотиви?

Стела Николова - народен представител, Варна: Че не е прието от психиатрите".

проф. Христо Хинков: "Има и такъв проблем, че психиатричната гилдия, тя не се съпротивлява - тя не иска промени въобще".

За сравнително дългия си живот, настоящият парламент, разтърсван от непрекъснати скандали, не намира време да подхване нужните законови промени. Дори и само заради плащания по Плана за възстановяване и устойчивост.

Междувременно психиатрията в Ловеч още си стои без противопожарна система и централизирано видеонаблюдение. Както и повечето психиатрии в страната. Без ясна картина, какво се случва зад стените им.