Единен пазар, една валута, останалото е илюзия - това е позицията на всички финансисти, експерти, бивши министри, които през 1999 година взимат решението Португалия да стане една от първите 12 държави членки на ЕС, които да приемат еврото като своя единна европейска валута.

Реално всички тези страни обаче започват да усещат какво точно означава еврото едва с въвеждането на банкнотите и монетите през 2002 г., след три годишния подготвителен период, в който е трябвало от машините за печатане на пари и банкоматите, до банки и институции - всичко да бъде пригодено към новата валута.

Държавният секретар по бюджета на Португалия определя преминаването към еврото като нещо уникално, при което националните валути са били заменени без икономическа криза.

24 години по късно списание "Икономоист" определя Португалия като страната с най-добра икономика в целия европейски съюз.

Експертите са уверени, че опитът на Португалия в прехода от националната валута ескудо към единната европейска валута до днес е особено актуален и за нашата, която на 1 януари догодина ще се присъедини към клуба на основателите.

Жозе Мария Брандао де Брито - държавен секретар по бюджета на Португалия:

"Много сме щастливи да приветстваме още един член в семейството на еврозоната и ви пожелаваме успех. Убеден съм, че това ще бъде много добро за България и също толкова добро за Европа. Добрата новина за България е, че голяма част от тези проблеми вече са в миналото. Що се отнася до страховете, мога да кажа, че в Португалия имаше много притеснения, особено сред възрастните хора, относно покачването на цените при преминаването от националната валута към еврото — също, както сега се обсъжда при преминаването от лева към еврото. Но тези страхове се оказаха неоснователни — това не се случи. Реално във всяка страна, приела еврото, тези страхове се оказаха неоснователни.

А какви са най-големите ползи?

Най-голямата полза е интеграцията в много голям валутен блок, вторият по големина в света и възможността да ценообразуваш стоките, които изнасяш, в същата валута, която използват твоите клиенти. Също туризмът и преките чуждестранни инвестиции ще имат ползи.

Защо?

Защото вече няма несигурност за чуждестранната компания, инвестираща в България, тъй като няма несигурност относно обменния курс.

На въпрос ще бъде ли проблем фактът, че страната ни ще влезе в еврозоната без редовен бюджет и редовно правителство, той отговори, че най-важното на този етап е поддържането на добра фискална дисциплина в рамките на еврозоната.

"Трябва да бъдете търпеливи, защото добрите неща ще дойдат".

Единият пазар изисква единна валута. Това е основният аргумент за приемането на еврото, категоричен е професор Жорже Брага де Маседо. През 1999-та, когато се приема решението за единната европейска валута, той е министър на финансите на Португарлия.

Днес е професор в един от най-големите университети в Лисабон.

Ако трябваше да кажете на българите — след 24 години използване на еврото — в три изречения кои са най-големите ползи от присъединяването към еврото, какви биха били?

професор д-р Жорже Брага де Маседо:

Един пазар, една валута.Това е отговорът. Вижте Съединените щати — те имат щати, които понякога са много различни един от друг. Но как би могъл някой да мисли да не използва долара? Ако една страна иска да принадлежи към единния пазар, в един или друг момент тя трябва да има единна валута с този пазар.

Антонио де Соуза е поканен за гуверньор на централната банка на Португалия През 1994 година, когато страната е изправена пред сериозно икономическо предизвикателство. Разказва, че икономиката на Португалия през последните десетилетия е преживяла значителни промени.

Секторът на жилищното строителство е изиграл ключова роля за растежа и в определени периоди стимулира икономиката повече от обичайното.

Антонио де Соуза - бивш гуверньор на Централната банка на Португалия:

През първите години след въвеждането на еврото ниските лихви дадоха силен тласък на жилищното строителство. Икономиката растеше с бързи темпове и над 70 процента от португалците тогава притежаваха собствен дом. Защото едно е да купиш къща с лихвен процент от 0,1%, друго е да купиш с 3 или 4 процента.

Секторът, който бележи най-висок ръст и до момента, а в него са заети над 20 процента от компаниите в икономиката на страната, това разбира се е туризмът.

Той осигурява и близо 30% от БВП на страната, но според синдикати и работодатели е прекалено фаворизиран.

Жорже Паиш - зам.-председател на Асоциацията на португалските индустриалци:

Прекомерното развитие и фиксация само в този сектор не е много здравословно за нашата икономика. Затова смятам, че трябва да се диверсифицираме и да намерим други приходи, идващи от други индустриални сектори. Защото туризмът винаги зависи от няколко фактора, които не можем да контролираме.

Мануел Карвальо де Силва - бивш Генерален секретар на Генералната конфедерация на работниците:

Това разрастване на туристическия сектор ощетява останалите в икономиката. Огромната зависимост на страната от туризма и свързаните с него дейности не носят никаква добавена стойност и не водят до реално повишаване на доходите.

И Паиш, и де Силва обаче са единодушни, че въвеждането на еврото е отворило нови перспективи за икономическо сътрудничество и инвестиции.

Жорже Паиш-зам.-председател на Асоциацията на португалските индустриалци:
Стабилната валута премахва риска от колебания на курса и прави оценката на инвестициите по-лесна. Португалия и България имат интерес да улеснят взаимните инвестиции. Така се създават по-добри условия за икономическо сътрудничество и развитие на нови сектори, които да намалят зависимостта от туризма и да укрепят икономическата стабилност.

Йеси е от Южна Корея и работи от тази година в Лисабон като ескурзовод, а преди това е била студентка в Будапеща.

За нея сега фактът, че повечето европейски държави се разплащат с евро е улеснение.

Йеси: Докато учех в Унгария и пътувах в съседни страни трябваше непрекъснато да сменям пари, по картата ми удържаха високи такси, тук в Лисабон е много по-лесно.

Карлос - собственик на магазин за сувенири:

Помня времето преди да приемем еврото, сега имам много повече клиенти, хората лесно преценяват кое е скъпо и кое евтино, по-добре е.

Цялата история на преминаването от португалското ескудо към еврото, старите банкноти и монети и видео от церемонията по приемането се пазят в музея на парите в сградата на централната банка на Португалия.

В трезора му се съхранява и истинско съкровище.

Това е масивно, автентично златно кюлче, тежащо над 450 унции, с текуща стойност 1,6 милиона евро. И е главната атракция в нашия музей на парите.

Опитът на Португалия показва, че еврото не е просто валута, а дългосрочен ангажимент към стабилност, доверие и икономическа интеграция.

АВСТРИЯ

Когато Австрия влиза в еврозоната икономистите говорят за проценти, банките за системи, а хората питат: колко струва един хляб. И ако изчислението от левове в евро изглежда лесно, то назад във времето австриецът пресмятал 13,7603 шилинга за едно евро.

Не липсвали и евроскептици.

Обяснението за всичко това се крие в миналото. Хората просто свързвали шилинга със стабилност и сигурност.

Томас Урл - икономист в Австрийски институт за икономически изследвания:
Австрия има сходна позиция с България. Преди да въведем еврото в продължение на 25 години имахме фиксиран обменен курс спрямо германската марка. От емоционална гледна точка, мисля, че хората се страхуваха да се разделят с шилинга.

Австрия казва "да" на Европейския съюз на референдум през 94-та година.

66,4 % гласуват за присъединяване към обединена Европа. Въпреки това започнали атаки срещу влизането на Австрия в еврозоната.

Евроскептиците организирали петиция, но едва 4.5% или около 250 000 души я подписали.

Нова година - нова валута.

Докато Европа отброява последните секунди от 2001, Австрия отброява последните шилинги.

Волфганг Шюсел - канцлер на Австрия от 2000 до 2007г:
На Нова година 2001г. като министър-председател поканих колегата си Романо Проди - председател на Европейската комисия във Виена, за да отпразнуваме този исторически момент. И точно в полунощ излязохме в центъра, пред катедралата „Свети Стефан“, и с първите нови евробанкноти купихме червени рози — вероятно български — за нашите съпруги.

Томас Урл - икономист в Австрийски институт за икономически изследвания:
Хората искаха възможно най-бързо да се отърват от шилингите. Но психически – когато се опитваха да разберат каква е стойността на литър мляко или на къща – те все още пресмятаха обратно в шилинги, за да направят сравнение. И отне известно време, докато всички потребители свикнат да мислят в евро.

Стефан Ангелов - родом от Хасково, емигрирал в Австрия - точно, когато страната сменила шилинга с евро.

Работи на пазара. Продава риба.

Стефан Ангелов: И даже и първата си заплата получих в евро. В началото беше трудно да се свикне с банкнотите, с еврото, обаче свиква се. Не е трудно.

А като част от кампанията за еврото из улиците на австрисйките градове и села тръгнал евробусът на Националната банка.

Основната цел била хората да бъдат информирани, да видят, докоснат евробанкнотите, да знаят как да различават фалшивите пари.

Кристиан Мандл - ръководител на отдел "Европейска политика" на Австрийска търговска камара:
Хората имаха и възможност да обменят шилинги срещу евро. В началото бусът пътуваше през цялата година, дори в малките села - особено там, където нямаше банкови клонове.

"Euro ist teuro" - този израз в рими носи идеята, че еврото води до поскъпване. Но вярно ли е? Две поколения - две различни мнения.

Вярно ли е, че еврото е по-скъпо?

Яков Обенов:
Не, не е вярно. Всяка държава има своя собствена инфлация. Това означава, че в някои страни е по-евтино, в други – по-скъпо. Зависи от икономиката.

Вярно ли е, че еврото носи оскъпяване?

Карл Фуцар: Да, вярно е. Защото съотношенията вече просто не са същите. Стана така, че всичко поскъпна значително.

По-добре ли беше с шилинга?

Карл Фуцар:
Не мисля. Онези времена отминаха.

Еврото не довело и до по-висока инфлация в Австрия.

Средната годишна инфлация спаднала от 4 % при шилинга до два процента след приемането на еврото.

Томас Грубер - Австрийска национална банка:
След въвеждането на еврото ценовото равнище се стабилизира на значително по-ниско ниво, отколкото беше в много от предишните години.

Барбара Айбингер - Мийдл - държавен секретар във Федералното министерство на финансите:
За приемането на еврото в Австрия можем уверено да кажем, че това е история на успеха. То даде силен тласък на австрийската икономика, както и на австрийския туризъм.

Атанас Пеканов - бивш вицепремиер, икономист в Австрийски институт за икономически изследвания:
Еврото не е направило нито една страна по-бедна в реална покупателна способност. Търговията между страните-членки на ЕС е изключително силна.

И в Австрия, като у нас приели закон, който да гарантира, че резки скокове на цените няма да има.

Йозеф Баумгартнер - икономист в Австрийски институт за икономически изследвания:
Тези по-малки промени се дължаха на така наречения „ефект на закръгляването при атрактивните цени“. Обикновено цените завършват на .5 или .99. така че трябваше да се направят малки корекции. И точно това се случи – някои малки увеличения, но същевременно и някои малки намаления.

Франц Враницки - канцлер на Австрия от 1986 до 1997г.:
Дори и след присъединяването към еврозоната, трябва да има стабилна и отговорна финансова, парична и търговска политика.

Атанас Пеканов - бивш вицепремиер, икономист в Австрийски институт за икономически изследвания:
България не се намира много трудна ситуация, не й предстои гръцки сценарий, румънски сценарий или каквито и да е други сценарий

Така на езика на математиката Стефан пресмята: еврото не дели, а умножава възможностите.

Стефан Ангелов:
И хлябът пак ще струва толкова. За по-нататък ще е по-добре с еврото.

Томас Урл - икономист в Австрийски институт за икономически изследвания:
Еврото е популярна валута. Всички са доволни от него. България вече е част от клуба на богатите държави.

По темата в "След новините" работиха Ирина Цонева и Милена Кирова