Българският Северозапад - един от най-бедните и с най-смъртоносните "черни" пътища

Северозападният регион на България освен един от най-бедните се оказва и с най-смъртоносните пътища. За 2023 г. Евростат отчита 166 загинали на 1 милион души население.

Статистиката е още по-стряскаща, когато се сравни със средния за Европейския съюз резултат - 46 жертви на 1 милион население. Хората в Северозапада казват, че лошото състояние прави пътищата им "черни".

Алекс Александров, с. Долни Цибър: "Над 20 години не е пипнато нищо. Минават и хвърлят с лопати на някаква дупка, която тук я виждате. Хвърлят, тъпчат малко с крака и си тръгват, това се случва".

Преди половин година ви показахме пътя Козлодуй - Горни Цибър - Долни Цибър.

Той е със стратегическо значение, тъй като е предвиден за евакуация при авария в атомната електроцентрала.

Дни след репортажа от АПИ съобщиха, че са обявили процедура за избор на изпълнител, който да ремонтира отсечката. Днес пътят е все така неремонтиран. Срещаме Алекс, който е собственик на малък сервиз.

Алекс Александров: "Това е последната гума, която правих. Едно момченце, тръгнал от Видин за София, закъсал на пътя и няма спасение, това е".

Йонко Славчев: "В рамките на месец съм сменил два-три чифта гуми. А те не са евтини. Една гума е 500 лева".

Милко Тодоров: "По две гуми наведнъж, не по една. Гумите и с все джантите и те са хвърлени. И всичко хвърлено и купува се ново. Понеже ние тук имаме много пари и си позволяваме да си купуваме. Плащаме си винетки, плащаме си всичко както трябва".

От АПИ отново не застанаха пред камерата ни. Писмено ни отговориха, че са ремонтирали пътя от Козлодуй до Хърлец, като са положили 4 хиляди тона плътен асфалтобетон.

А в други пет километра от отсечката са направили частични ремонти на пътната настилка с цел безопасност. Основен ремонт предстоял, но през следващата година.

Оказва се голяма част от пътищата в Северозападна България са в лошо състояние. Европейският център за транспортни политики е изследвал пътни участъци в областите Видим, Монтана и Враца.

Диана Русинова, Европейски център за транспортни политики: "Ние сме обследвали предимно състоянието на инфраструктурата. Както знаете ние купихме един изключително съвременен уред, който измерва съпротивлението на хлъзгане и приплъзване, т.е. сцеплението на асфалтовата настилка и общо взето нашите проучвания показаха, че в над 70% от изследваните участъци настилката е много хлъзгава и изобщо не е годна и подходяща за употреба, според съвременните норми, които включително и АПИ е възприела".

А една от най-черните отсечки се оказва главния път Видин - Монтана - Враца.

Лъчезар Близнаков, "Пътна полиция" - ГДНП: "Много натоварена пътна инфраструктура по отношение на тежкотоварен трафик. Основно пътно направление за движение от Азия към Европа, което обуславя и висок пътен травматизъм по основния републикански път I-1. Където има много ПТП, ние сме идентифицирали много участъци с концентрация на ПТП по тази отсечка конкретно".

Диана Русинова, Европейски център за транспортни политики: "Колкото повече нараства трафика, толкова повече тежкотоварни камиони привличаме, толкова повече шофьорите се изнервят, дисциплината им е на много лошо ниво".

На пътя Плевен - Телиш се измерва следна скорост за движение. Максималната разрешена за леки автомобили е 90 км. ч. С доста по-висока ни изпреварва бързащ шофьор. Настигаме го на входа на Петревене, където екип на "Пътна полиция" е спрял въпросния автомобил.

• Сарафов разпореди проверка на работата на прокуратурата в Плевен по делото за смъртта на Сияна

Но малко по-късно той ни настига отново и ни изпреварва в центъра на Златна Панега, където тази маневра е забранена, а ограничението на скоростта е 50 км.ч. с колкото се движи цялата колона. Според данните на "Пътна полиция" най-честата причина за тежки катастрофи е скоростта.

• Скандални факти по делото за трагичната смърт на Сияна

Лъчезар Близнаков, "Пътна полиция" - ГДНП: "Затова и тази отсечка, която споменахме I-1 е осеяна с полицейски екипи по цялата ѝ дължина. На територията на Видин, на територията на Монтана, на територията на Враца".

В рисковите участъци, дори и превантивното присъствие на полицаи е достатъчно, за да минимизират предпоставките за настъпване на произшествие.

В тези по-дълги отсечки, които предразполагат към изпреварвания, упражняваме линейния контрол.

Полицейските екипи се движат в движението. Наблягаме изключително много на контрола на скоростните режими.

И тук трябва да отворим една скоба, че пътната инфраструктура оказва изключително влияние върху данните за произшествията също така.

Диана Русинова, Европейски център за транспортни политики: "На първо място пътната инфраструктура е крайно неподходяща, за да поеме този огромен трафик. Тя е с изчерпан капацитет там, където пътя не е разширен. Така че важната стъпка, която трябва да се направи е да се довърши скоростния път от Мездра към Монтана и към Видин".

Лъчезар Близнаков, "Пътна полиция" - ГДНП: "Когато ние имаме една магистрала по цялото протежение в тези области съм сигурен, че данните за загиналите и ранените в ПТП рязко ще намалеят".

А сегашният главен път Видин - София, освен че е тесен за интензивния трафик, преминава и през много населени места, което създава още повече конфликти между отделните участници в движението. Проектиран е по стари стандарти, които не отговарят на съвременните стандарти за мобилност.

Лъчезар Близнаков, "Пътна полиция" - ГДНП: "Този път, по който е най-интензивно движението е характерен с дълги прави и доста изненадващи остри криви, в които настъпват ПТП-тата и обусловеното вследствие на това нарушение несъобразена скорост. Това е основната причина и неправилните маневри и неосигуряване на предимство, те са водещи".

Диана Русинова, Европейски център за транспортни политики: "На места констатираме знаци, които са на по-голяма възраст от някои от нашите колеги, които са тук в сдружението. Знаци от по 20 - 25 години".

Лъчезар Близнаков, "Пътна полиция" - ГДНП: Друго негативно влияние е завишаването на тежкотоварния трафик. Откакто започна войната в Украйна, постоянно се завишава трафикът на тежкотоварни автомобили през страната. След влизането в Шенген също се отчита завишение. Колкото е по-интензивен трафикът, толкова е по-голяма вероятността от настъпване на ПТП.

Второкласните и третокласните пътища в Северозападния район не са така натоварени, но и там тежките катастрофи с жертви не са изключение.

Диана Русинова, Европейски център за транспортни политики: "Не е проблемът само в тези, които имат агресивно поведение, макар че това е доста сериозен проблем последно време. Има проблем с хората, които употребяват алкохол. Хората, които употребяват наркотици и сядат да управляват леки автомобили".

Лъчезар Близнаков, "Пътна полиция" - ГДНП:Малките населени места са точно местата и районите, в които се набляга точно на тези нарушения. Не са малко тези нарушения в Северозападния регион. Установяват се много такива нарушения, особено по малките населени места. Затова периодично се планират и специализирани полицейски операции точно с такава насоченост. Доста са и произшествията при управление на неправоспособни, малолетни и т.н."

На тези места "Пътна полиция" е завишила значително както контрола на скоростта, така и проверките за шофиране след употреба на алкохол и наркотици.

Санкционираните за висока скорост през последните две години са над четири пъти повече в сравнение с 2021 - 2023, а тези седнали зад волана след употребата на алкохол и наркотици и получили своите наказания са три пъти повече. Двойно се е повишил и броят на наказаните за гонки по пътищата в района, но състезанията продължават.

Диана Русинова, Европейски център за транспортни политики: "Първо нямаме го това понятие "системен нарушител" в закона. После нямаме добра система, която така да каже да идентифицира тези нарушители и да работи с тях така че да променим поведението им. Ясно е, че ние не можем да им вземем книжките на всички, които правят това нещо, но можем да работим с тях.

През 2023 година загиналите на пътя в Северозападна България са общо 110.

Лъчезар Близнаков, "Пътна полиция" - ГДНП:2024 те намаляват до 97, а през настоящата година до 25 ноември са 66. Така че отчитаме едно намаление на загиналите при ПТП в тези 5 области на България".

Без бързата модернизация на пътищата в района проблемът с жертвите не може да бъде решен.

Диана Русинова, Европейски център за транспортни политики: "Ние продължаваме системно да не прилагаме подхода "Безопасна система" на ЕС, който изисква да разберем, че шофьорите грешат. Те умишлено допускат грешки и като цяло човешкото поведение е нещо прогнозируемо, така че ние можем да проектираме пътна система, която да допуска, че човекът ще сгреши и да минимизира ефектите от тази негова грешка. Така че той като сгреши да не умира".

Никой от ръководството на Агенция "Пътна инфраструктура" не намери време да застане пред камерата ни.

Вместо това изпратиха писмено твърдение, че за ремонт на пътищата, където стават най-много катастрофи, са вложили 74,5 милиона лева.

Но хората, които живеят в района не виждат резултат от тези ремонти, но виждат и нещо хубаво в лошите пътища.

Кирил Асенов, учител: Има един плюс, защото сме спечелили приятели. Много пъти, понеже ние сме такива хора, като видим, че някой е закъсал спираме и помагаме. По този начин тези хора са ни благодарни. Аз много пъти съм го будил, за да помогнем на хората да си оправят гумите, да си изправят джантите, за да стигнат там, където са тръгнали. И по този начин това ни помага, защото сме спечелили приятели от това нещо. Нали то малко иронично, но".

Както иронично вече 55 години се строи единствената магистрала в Северна България "Хемус" и все още дори половината не е построена.

Но съвсем не иронично заради лошите пътища през този над половин век хиляди са загубили живота си по черните пътища на българския Северозапад - един от най-бедните и най-черният регион на Европа.