Климатичен застой: ООН не постигна съгласие за изкопаемите горива

Без обвързващ план за премахване на изкопаемите горива - така приключи климатичната конференция на ООН. След повече от 19 часа преговори, над 200 страни не успяха да се обединят около идеята за план за премахване на петрола, въглищата и газа. Вместо това подкрепиха доброволна инициатива за ускоряване на усилията за борба с климатичните промени. Върви ли светът към необуздан климатичен сценарий, при който глобалното затопляне ще надхвърли 3 градуса през следващите десетилетия? Какво се прави и най-вече какво не се прави на годишните конференции за климата? И защо това засяга всеки един от нас?

COP 55. 2050 година. Началото на декември. Конференцията за климата се провежда в Логирбюен, най-голямото селище на Свалбард, при средна температура на въздуха +21 градуса. Водата край архипелага е хладка. Не става за къпане. Делегатите лениво се изтягат на шезлонгите пред конферентната зала с изглед към ягодово поле. Норвежките фермери чакат втора реколта за годината. На Бали вали сняг. Италия е пометена от поредното торнадо. Хавай го няма. Шведите носят хавайски ризи.

На Свалбард всичко е спокойно. Участниците в конференцията са се разбрали: преди следобедния коктейл с ром и чадърче да подпишат декларация за ограничаване на затоплянето край Северния полярен кръг до 15 градуса през следващите пет години. Така водата край Свалбард ще става за плуване за СОР60.

Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН: "Горчивата истина е, че не успяхме да гарантираме, че ще останем под градус и половина. Науката сега ни казва, че временното превишаване на границата от градус и половина най-късно в началото на 30-те години на 21-ви век, е неизбежно. Всяка частица от градуса означава повече глад, разселване на хора и загуби, особено за тези, които имат най-малка вина. Това е морален провал и смъртоносна небрежност."

Признание, с което започна тазгодишният COP30. Защото гротескната визия за ягодовите полета в Свалбард с хоризонт 2050-та не е толкова далеч от възможната климатична реалност. За кратко време човечеството надгради известната поговорка, че който сее вятър, жъне бури. Днес вече сеем бури и жънем урагани. И то не само на обичайните места. Силните торнада не са рядкост и вилнеят в много райони на Европа. /Южна Моравия, Чехия, Германия/. Смъртоносната небрежност, за която говори генералният секретар на ООН, съвпада с рисковото загряване на атмосферата. Световната метеорологична организация отчита, че последните три години са най-топлите, поне откакто метеоролозите водят статистика. Ако текущите политики се запазят, светът върви към затопляне до 2,8° до края на века.

Това е далеч отвъд границата от градус и половина, определена от Парижкото споразумение. Климатът всъщност не зависи толкова от конференциите и дискусионните панели, организирани в негова чест, колкото от действията на хората. А въпреки обещанията и директивите, въглеродните емисии продължават да се повишават. За миналата година те нараснаха с 2,3 процента и достигнаха нов исторически рекорд от 57,7 милиарда тона въглероден диоксид. Колкото повече нараства населението на планетата, толкова повече се отваря човешкият апетит за енергия. Възходът на възобновяемите енергийни източници трудно може да се противопостави на тежката световна машина, задвижена от изкопаемите горива. Чудно ли е тогава, че на конференциите за климата се говори все повече за енергия, отколкото за климат?

Николай Петков, автор в платформата "Климатека": "Винаги и за двете се е говорило много, защото климатът и енергията са неразривно свързани. Основният замърсител в момента са емисиите от парникови газове, причинени от изгарянето на изкопаеми горива. Винаги същността на разговорите на COP е била да се намалят емисиите и да се трансформира енергийния сектор."

Големи обещания, малък напредък. Под това заглавие Николай Петков, климатичен експерт и автор в платформата "Климатека", обобщава впечатленията си от конференцията в Бразилия. Възможно ли е, обаче, тази година да се дават големи обещания в отсъствието на голямата тройка - САЩ, Китай и Индия, отговорна за близо половината въглеродни емисии в световен мащаб? В началото на годината Тръмп положи тежкия си подпис под заповед за изтегляне на страната му от Парижкото споразумение за климата, постигнато през 2015-та.

Трябва ли обаче да възприемаме еднозначно отсъствието на САЩ и Китай от форума в Белем?

Николай Петков, автор в платформата "Климатека": "От една страна Китай са може да се каже дори лидер в инсталирането на нови възобновяеми енергийни мощности, а всъщност емисиите им на световно ниво остават най-високите в света, като целта на Китай е от 7 до 10 процента намаление на емисиите от парникови газове, което е доста слабо и крайно недостатъчно на този етап. На практика политиката на САЩ е агресивно копаене на изкопаеми горива под мотото "Drill baby, drill"... и разпространяване на отявлени грешни факти за причините за климатичните промени или за техните последствия."

Европа е някак между чука и наковалнята в енергийния сблъсък между моделите, поощряващи изкопаемите горива и възобновяемите източници на енергия. При все това ЕС възприе обща позиция за намаляване на въглеродните емисии в навечерието на срещата в Бразилия.

Николай Петков, автор в платформата "Климатека": Непосредствено преди конференцията от ЕС гласуваха обвързваща цел за намаление на емисиите с 90 процента до 2040 година. Като се допуска този процент да бъде с 5 процента по-малък за всяка страна, като това може да бъде компенсирано с въглеродни кредити. В същото време целта до 2035-та с 66 до 73 процента не е обвързваща. Въпреки че емисиите на съюза са намалели най-много в целия свят през последните 3 десетилетия, дори и усилията на ЕС се определят като недостатъчни за изпълнението на целите от Париж."

При условие че говорим за Европа и Евросъюза, прожекторите на световното внимание попадат и върху България. Или казано на спортен език - как стои нашата страна на терена на европейските климатични ангажименти и постижения?

Николай Петков, автор в платформата "Климатека": "Факт е, че поне спрямо 1988 година емисиите са намалели с 60 процента. Като знаем, че голяма част от това намаление е защото 90-те години след края на режима е имало доста голяма деиндустриализация. Но виждаме и че през последните няколко години имаше по-съществено намаление поради разрастването на възобновяемата енергия в нашата страна. И въпреки това емисиите спрямо сегашното равнище е необходимо да бъдат намалени с още 75 процента, ако искаме да изпълним целта на ЕС. Датата за излизане от въглищната енергия през 2038 година се определя като неамбициозна."

Критиките към политиките - глобални и регионални и към натоварените с власт и правомощия фигури, които взимат решения за тях, не освобождават отделните хора от отговорност. Тъкмо обратното. Защото ако някъде някоя пеперуда потрепва с криле и предизвиква ураган в друга точка на света, то всяко наше действие и решение също има последствия. Защо например начина, по който изхвърляме отпадъците си, може да повлияе локално и глобално на климата?

Николай Петков, автор в платформата "Климатека": "Едно нерегламентирано сметище от него могат да започнат да се отделят емисии на метан, а метанът е вторият по значение парников газ и всъщност е десетки пъти с по-силно затоплящо действие от това на въглеродния диоксид. Ключово е да се опитаме да изхвърляме по-малко и съответно и потреблението в някаква степен трябва да намалее. Това неслучайно го казвам, защото потреблението на ресурси е ключово в сценариите на Междуправителствения панел по климатичните промени, ако искаме да се постигнат най-амбициозните цели за затопляне на климата, тоест не повече от градус и половина."

Е, разбира се, климатичните скептици и критици веднага ще отрекат подобни съвети. Свидетели сме на фалшиви новини и агресивни коментари, които заливат всяка публикация за ВЕИ или научните доклади за състоянието на климата. Явление, познато като климатична дезинформация, което обслужва и геополитически интереси. Именно срещу него се обединиха 12 държави на COP30, които де споразумяха за съвместни действия срещу отричането на климатичните промени и атаките срещу науката за околната среда и журналистиката.

Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН: "Като част от наскоро стартиралата Глобална инициатива за интегритет на информацията за изменението на климата, правителствата и организациите работят съвместно за финансиране на изследвания и действия за насърчаване на цялостност на информацията по въпросите на климата. Науката и изследователите никога не трябва да се страхуват да казват истината."

А истината има много лица и цветове. Покрай конференцията в Белем и хилядите активисти, които изпълниха района край залите за преговори, се дочуха и гласовете на малките общности, включително и местните. Така нареченото коренно население на джунглата - хората, живеещи в почти съвършена хармония с онова, което природата им предоставя, без я товарят прекомерно с присъствието си.

Защо е важно светът да отдели средства, за да останат земите им недокоснати от високоскоростнвта индустриализация ли? Ето една добра причина.

Джулиана Керексу, протестираща от коренното население: "Присъствието ми тук днес е, за да кажа, че всички биоми се нуждаят от защита и опазване, особено защото климатичната справедливост и демокрацията съществуват само, когато нашите територии са ясно разграничени. Именно териториите на коренното население поддържат границите на важните за биоразнообразието екосистеми."

Ето и още малко причини за захранването със средства на фонда "Тропически гори завинаги", обявен на конференцията в Бразилия. Изсичането на тропическите гори, този огромен склад за въглероден диоксид, предизвиква 10 до 15 на сто от годишните въглеродни емисии. А в териториите под контрола на коренното население, обезлесяването е до 26 процента по-ниско.

Кристин Такуа Максакали: "Иска ми се световните лидери да разберат, че няма смисъл да се търси и добива повече петрол, защото горите вече не могат да търпят злоупотреба. Климатът не подлежи на обсъждане, Майката Земя не е за продажба и ние трябва да защитим горите си."

снимки: БНТ, БТА, БГНЕС

Добре е, че поне тази година конференцията за климата не се провежда в държава с развита петролна индустрия. Защото подобни призиви биха звучали, меко казано, странно в Дубай и Азербайджан - домакините на срещата през последните 2 години. Иначе стана традиция хиляди делегати от цял свят да се събират за форума на различно място в края на годината, да си признават климатичните грехове, да отчитат половинчати постижения и да демонстрират воля за правно необвързващи обещания и декларации. Също като милиардите хора на планетата, които в началото на всяка година си обещават, че ще започнат начисто. И все пак, има шанс хората да си обещаят нещо смислено за Нова година. Например да изхвърлят разделно. Или да посадят дърво и да се грижат за него. Напълно постижимо е и зависи само от нас. А вече сме над 8 милиарда.