Да снимаш с дрон в земите на крал Лудвиг II Баварски

Германците умеят да правят реклама на своите забележителности и само една снимка на белия дворец на фона на заснежените Алпи беше достатъчна да ме потопи в мечти как заедно с оператора Недялко Данов ще се окажем на това място, не като туристи, а въоръжени с професионална техника.
Още от първия миг бяхме категорични, че, ако плановете за това пътуване се сбъднат, ще тръгнем към Германия с личния ни дрон, който да лети над Нойшванщайн. Изпитвах малки подозрения, дали ще имам наистина шанса да стигна но Фюсен, защото възможността за евентуално пътуване се появи в края на моята бременност с второто ми дете.

Знаех, че по времето, когато Софийската опера трябва да замине на своя гастрол, синът ми ще е едва на пет месеца. И въпреки това, миражът на Нойшванщайн не ми даваше мира. Непрекъснато си представях колко ще е хубаво да отидем там и да го снимаме. Просто бях влюбена в самата мисъл за това невероятно професионално преживяване. Изглежда съм го искала наистина много, защото се случи.

Пристигнахме в Бавария в ранния следобед и не можахме веднага да тръгнем да се изкачваме към замъка. За сметка на това в хотела открихме няколко българи, които с готовност ни разказаха точно как да стигнем до двореца на следващия ден. Дори, след като свърши смяната им, ни направиха нощна разходка, която предлагат на японските туристи, защото от града има няколко места, от които Нойшванщайн се вижда прекрасно и при това е осветен великолепно.

Рано на следващата сутрин събрахме камерата, статива и дрона и тръгнахме към върха, на който е кацнал двореца на Лудвиг II. Минахме през километричната опашка за билети, изчакахме втора, за да влезем в специалното бусче, което спира в близост до замъка и за 20-тина минути бяхме горе. Когато погледнах небето от хотелската си стая навън грееше слънце и аз бях убедена, че времето е отлично за снимки.

Изкачвайки се нагоре в Алпите изгледите ни за успех рязко се промениха. Вятърът на върха беше толкова силен, че единственото, което можеше да се случи е да вдигнем дрона и да рискуваме да го разбием. Чакахме часове, но времето така и не се промени. Трябваше да се върнем във Фюсен с няколко кадъра на замъка от камерата и разочаровани, че истинското ни желание не се е осъществило. На следващата сутрин повторихме подоха в планината със същата цел и абсолютно същия нулев успех. Втори провал заради силния вятър. Но когато истински желаеш нещо, не се отказваш след първите две несполуки.

Ден трети ни даде възможност да направим така желаните кадри с дрона. Качихме се и веднага разбрахме, че времето е идеално. Нямаше как да мечтаем за по-добро. Извадихме дрона от раницата и го пуснахме да търси GPS връзка. И нищо. Високите върхове на Алпите и стоманената платформа за туристите в подножието на замъка правеха свързването със сателита невъзможно. До нас застанаха едни сърби и точно по балкански започнаха да ни говорят да се откажем. Не си спомням да съм била така разочарована и ядосана едновременно преди. Операторът Недялко Данов обаче запази спокойствие и започна да се мести в различни точки на площадката, за да провери дали някъде все пак няма да се появи стабилна връзка. И я намери.

Точно на крепостната стена сигналът се появи и дронът беше готов да се вдигне във въздуха. Прелетя над входа за туристите и само след секунда към нас изтичаха две момчета от охраната, които доста строго започнаха да ни задават въпроси на немски. Предварителната ми проверка беше установила, че за дронове от класа на нашия не се изисква специално разрешително в Германия. Ние, обаче се бяхме подсигурили с документ, който ни разрешаваше официално да ползваме дрона си на територията на Бавария.

И той свърши работа!

Какви кадри направихме този ден ли? Ами вижте ги сами, във филма ни „Да върнеш пръстена на краля“. Тази вечер (11 май) в 22.25.