Джони Велинов - 10 години живот след трансплантация

Георги Велинов: В периода 2004 и 2005 г. ми откриха цироза, започна се лечение, но явно не можа да се довърши и се налагаше трансплантация, знаете всички, че в България всички разбираме и всички, вика, на мен няма да ми се случи. Знаех, че само един човек може да се справи с тази работа и това е проф. Владов. Дойде момента, който трябваше да отида. Моментът беше 2007 година на 10 май ми се обадиха. Извиках роднините всичките, децата, които имах, за да си пожелаем успех и на другия ден се събудих вече трансплантиран. Те очакваха да се събудя по-късно, аз се събудих към обяд.

Нямахте търпение?

Георги Велинов: Да, нямах търпение.

Велинов сега намира символика в датата на новия живот.

Георги Велинов: Наистина е нов живот да ви кажа, чувствам се и млад и 12-годишен вече почти.

Вторият ви рожден ден е на 10 май?

Георги Велинов: Да, на 10.05. Първият ми рожден ден е на 5.10., а трансплантацията ми беше на 10.05. Някакви числа, които играят голяма роля в моя живот.

Празнувате ли и двата рождени дни?

Георги Велинов: Да, и двата ги празнувам, живи и здрави дълги години да ги празнувам, живи и здрави дълги години да си ги празнувам, това ще е най-хубавото нещо.

Значи сега сте и на 60 и на 12?

Георги Велинов: И на 60, и на 12. Човек се променя, промених си много навиците, много неща, започнах да обичам по-силно живота и разбрах, че по-хубаво нещо от живота няма. Това е, което научаваш, особено след трансплантацията, когато ми казаха, че са ми оставали 28 дена. Не правя това, което правех преди, лягам си рано.

Пушите, обаче.

Георги Велинов: Еми, то тва е навик, който не мога да махна, но ще гледам и него да го махна. Преди бях по-буен, сега съм по-спокоен. Всеки ден като се събудя, благодаря на Господ и на Коко Владов и на Кацаров и това са хората, това е всяка божа сутрин.

Джони Велинов се обръща с благодарност към женатата от Варна, която позволява мъжът ѝ да му стане донор.

Георги Велинов: Все пак и тя може би чувства, че има част от нейния мъж да живее в мен. Така че. Пак да ѝ благодаря много, това е много силен момент, просто настръхвам в момента, като говоря за това. Това е много хубаво нещо, донорството, да знаете. Спасявате живот и връщате един човек отново.

Година след трансплантацията Велинов отново играе мач.

Георги Велинов: Ицо Стоичков беше треньор с Лотър Матеус и играхме срещу ЦСКА, мъжки отбор. Там тия ветерани, бяхме такива и умрях от смях и влезнах да пазя. И като застанах, паднах два-три пъти и викам, бре станах нищо ми няма и почнах да играя, не искам да излизам. Професорът ми се обажда - какво правиш. Викам - професоре, не съм виновен аз, давам ти Ицо Стоичков.Точно преди 40 години на 12 октомври пристигнах в ЦСКА и на 12 октомври правя точно 40 години откакто стъпнах на този хубав стадион, тая хубава природа, изобщо като ме гледате в момента ми се иска да почна да играя. Нямаме топка иначе щях да те пробвам да ми биеш някоя дузпа. Можеше, можеше.