Галериите и музеите в София обмислят как да привличат повече туристи

Жана: Дойдохме тук, защото е лесно да разгледаме София за един уикенд и ако ни хареса, ще се върнем пак. Сега ще отидем до Руската църква, след това и до Двореца, който е много хубав, казаха ни да отидем и до Ларгото и джамията.

Марк: Ще посетим православните църкви, но не знаем нищо за българските художници.

Преброяването на посетителите в Националната галерия показва, че най-голям е интересът към Криптата и Музея за социалистическо изкуство. За сметка на това амбициозният "Квадрат 500", където са творбите на едни от най-големите български художници, не е обект на засилено внимание.

Яра Бубнова, директор на Националната галерия: Предполагам, че като на всеки съвременен музей ще ни се наложи да влезем във взаимоотношенията с туристическите индустрии много по-сериозно.

Приходите от билети не са определящи за издръжката на музеите и галериите, за разлика от театрите, където всеки зрител носи финансиране.

Яра Бубнова, директор на Националната галерия: Аз не мисля, че посещенията и продажбата на билетите могат да повлияят сериозно на бюджета, а и хубаво би било да не влияят.

Произведенията на Мърквичка будят най-голям интерес сред посетителите. За разлика от музеите по света, в "Квадрат 500" книжарницата с каталози и сувенири е малка, а нов аудиогид не е създаден. В първите пет години е забранено отдаването на площи под наем. Това пък е причината да няма ресторант или кафе.

През пролетта на 2018 г. пред Софийска градска художествена галерия видяхме може би една от най-дългите опашки, провокирани от интереса към изкуството. Причината: Изложба на Теодор Ушев.

Всеки ден близо 400 души искаха да разгледат създаденото от българина, номиниран за "Оскар". През останалото време в галерията влизат около 150 посетители или 65 000 годишно. Тук всяка изложба е придружена с каталог, а темите и имената говорят сами.

Аделина Филева, директор на Софийската градска художествена галерия: Изключително важно е какви са проектите, към кого са отправени посланията. Има хора чужденци, които отварят нашия сайт, четат какво предстои. Това са индивидуални туристи. С организираните туристи е малко по-трудно.

Историите за съкровища обаче вълнуват. 90 000 души през миналата година са посетили Националния исторически музей. Най-много са чужденците от Испания, Италия и Великобритания.

Бони Петрунова, директор на НИМ: Правим различни видове беседи, които да отговарят на потребностите на различните видове посетители. Има разнопосочни интереси, като никак не е малък интересът към етнографията.

Добре развитият образователен център привлича най-малките, които са 64% от посетителите. В помощ на по-любознателните са и QR-кодовете, които дават още информация за експонатите.