"Гласът на града": Професията воден спасител

Малко след края на демонстрацията, събрала десетки зрители на плажа, водните гардове Румен Йорданов и Владимир Панев извадиха от морето двама давещи се. Какво е да си отговорен за живота на почиващите край морето и уважаван ли е трудът на спасителите у нас? Вижте в рубриката "Гласът на града“.

Владимир Панев е спасител от 1979-та година, а сега - инструктор по водно спасяване. Обучавал е доброволци и в чужбина, но спасител е бил само в България. За него мотивът да работи тук е семейството му.

Владимир Панев, воден спасител: „Имах предложение за 3 500 катарски долара. Имам петгодишен син и трудно ще се отделя от него.“

Не брои спасените от него, но според колегите му са поне трийсет души.

Владимир Панев, воден спасител: „Опасни места може да има навсякъде, миналата година шест човека извадихме тука на това място.“

Почиващите често игнорират спасителите – заради самоувереност или липса на плажна култура.

Владимир Панев, воден спасител: „Много често западните гости имат достатъчно култура, макар че сме спасявали и такива.“

Макар и бавно, българските туристи също свикват с правилата. Според Владимир Панев поведението им зависи и от авторитета на спасителя.

Владимир Панев, воден спасител: „Ако той прекалява с изискванията и се перчи, че е спасител и той командва, те може нарочно да не го слушат.“

Често опасностите не се забелязват от брега – като дънните ями, които се местят в зависимост от вълнението, или теченията в морето.

Владимир Панев, воден спасител: „В морето първо не се плува сам. Винаги може да се случи нещо на сърцето, на главата, и трябва да се плува в група.“

Второто условие е да се спазват указанията на спасителите. А също – децата от малки да се учат да плуват, да разпознават опасностите и да знаят как да помогнат на себе си или на друг човек. Във Варна спасителите имат и друго предложение – най-сетне да бъде създаден синдикат на водните спасители, който да защитава правата им.