Ищар пред БНТ: България е част от моя дом

- Идвате често у нас, защото ви харесва и дори казвате, че във вашия дом има три стаи - Израел, Франция и България. Как стана, така че нашата страна стана част от дома ви?

- Стана с времето. Понякога животът ни отвежда на места и ни кара да правим неща, които дори не сме си представяли. Мисля, че за първи път дойдох в България през 2000 г. Бях в Бургас, Варна, София и веднага се влюбих във вашата страна. Има неща, които не можем да си обясним. Опознах културата чрез музиката, хората, топлото посрещане и публиката. Това ме накра да се почувствам като у дома. Благодарение на хората тази страна се превърна в част от моя дом.

- Първото нещо, което привлича вниманието в най-новия ви албум "Baila" са посланията на песните - за радостта от живота и обединението на хората, независимо къде живеят и какъво е тяхното социално положение. Каква е нуждата от такива послания в днешни дни?

- Мисля, че най-вече днес имаме нужда от подобни послания. Исках албумът да носи усещане за празник, но все пак не можем да празнуваме сами. Трябват повече хора, трябва да общуваме, да споделяме емоциите и състоянието на духа. Затова обаче не е нужно да говорим един и същи език. Ако някой иска да празнува, няма значение дали е руснак, българин, американец, французин. Начинът да празнуваш и да се радваш е универсален. Точно като при бебета - всички бебета се усмихват. Дошли сме на този свят с вроденото чувство да се радваме на живота. Толкова е просто. И безплатно! С времето обаче започваме да го забравяме и дори понякога го губим. За съжаление и животът по света се промени. Стана забързан, информацията е все повече и сякаш забравихме това чувство, с което сме се родили - радостта. Днешните хора са твърде вглъбени в проблемите, работата, издържката на семейството, децата и още много подобни неща. Постоянно сме под стрес, но е нужно да отделим малко време за себе си и да общуваме повече, за да запазим радостта в душите си. И ако го правим, вярвам че ще видим, че наполовина празната чаша е и наполовина пълна.

- А песента, посветена на Париж, вече се превърна в хит...

- Нощният живот и празничната атмосфера на Париж ме плениха, когато отидох да живея там. Приятелите ми ме наричаха граф Дракула, защото живеех през ноща, а през целия ден спях. Това ме изкуши във Франция, а след това се превърна в първата страна след Израел, която ме накара да се почувствам у дома.

- След толкова години увлича ли ви все още онази магия на Париж, за която пеете?

- Вече не излизам толкова често през нощта, защото съм майка. Но все пак забелязвам, че ритъмът и много неща се промениха по целия свят, не само в Париж. И разбира се, след тези събития, които се случиха - виждаме емигрантите, бедните хора. Всички промени по света, можем да ги видим и в Париж. Градът сякаш беше обзет от нещо тъга и недоволство. Хората не си говорят толкова много, което е жалко.

Когато болезенените за всички ни събития се случиха в Париж на 13 ноември 2015 г., бях ужасена не само като гражданин, но и като артист, защото нека не забравяме, че атентатът беше в концертната зала "Батаклан", а там имаше хора, които просто бяха дошли да се забавляват. Често ми отговаряха: но ти трябва да си свикнала, защото си израснала в страна, която често става мишена на терориститe. За съжаление обаче, казвам го както за родените в Израел, така и за моето семейство, което живее там, винаги има нещо като правдоподобна причина за света. Например: терориститие нападат Израел, защото политиката не е добра... или редица други причини. Във Франция обаче нямаше. В Париж нямаше! Това ме жегна, защото наистина беше безпричинен терор в една чиста страна. Чудовищно поведение на човешки същества, които нападнаха Париж! Подготвях концерт на 7 декември. Месец преди това беше атентатът и всички ме съветваха да го отменя, но аз казах: не! Продължавам и ще направя този концерт! Страхът е нещо много лично, а това, което трябва да направим, е да организираме празник,с който да забравим за него. Да дадем шанс на веселието, а не на страха!

През това време вече работих по албума, но все още нямах ясна представа как ще изгледжа - бях подготвила няколко меланхолични песни и тогава реших, че новият ми албум трябва да носи усещане за празник, да обедини хората и да ги накара да забравят болезнените моменти. Исках да им кажа, че болката, независимо дали сме евреи, мюсюлмани, християни, будисти, засяга всички ни. Затова наистина трябва да бъдем заедно! Това е моето послание, а музиката е най-добрият начин да достигне до всички.

Искам да накарам хората да се веселят, независимо кои са и откъде са. Щастлива съм, че чрез моята музика повече от 20 години се докосвам радостта на хората. За мен е удоволствие, когато отида в Мароко или Америка и хората ми кажат, че слушат някоя моя песен в хубав момент от живота им.

- А коя е най-голямата радост в живота на Ищар?

- Моите деца. Днес те са най-мощният ми двигател. Чрез тях виждам какво е да се усмихваш и да си безгрижен. Опитвам се да запазя този позитивизъм у тях. Винаги да общуват с другите, различните, защото ние ставаме по-богати, когато откриваме някой или нещо непознато.