Историите на Йордан Димитров, които променят

Помня първия ни съвместен проект. Стана случайно в навечерието на една Коледа, когато повечето репортери бяха почивка, а лекият режим на новините, предполагаше спокойна емисия, на която бях водеща. В един момент гръмна новината, че МВР е разкрило групата за отвличания „Наглите“. Работилите в редакция знаят какво предизвиква подобна информация, още повече, че след десетки отвличания, в този момент полицията не можеше да се похвали с никакъв резултат. Като единственият дежурен криминален репортер Данчо тръгна мигновено на снимки, а аз като журналист с контакти в тези среди, започнах да събирам информация по темата.

Е, тогава се открихме. Оказа се, че можем заедно да напишем едно изречение, без да се изпокараме, както обикновено става в нашата професия.

Месец след това разказахме първата си история – естествено за разкритата група за отвличания. Оказа се, че Данчо е склонен да експериментира и се съгласи да го затворя на тъмно в една изоставена вила, за да може да преживее трудните моменти на отвличането. Разказът му след това беше толкова вълнуващ, че същата година документалният ни филм „Наглите: Сметката закрита“ взе първа награда на международния фестивал "ДетективФест" в Москва.

Най-амбициозният ни проект се случи през същата тази 2010 година. Знаехме, че съпреживяването на истории предизвиква най-достоверния разказ. Затова поискахме от тогавашния главен секретар на МВР Калин Георгиев да ни позволи да направим документален филм за Специализираният отряд за борба с тероризма. Разрешението и допуска до работата на баретите изненада и нас.

В продължение на три месеца станахме част от тренировъчния процес на българските командоси и така се превърнахме в единствения телевизионен екип, който е заснел уникални епизоди. Филмът ни „Отрядът: Операция Спасяване“ и до днес е нещо като наръчник за това какво е да си командос.

Защо толкова успешният криминален репортер и автор на документални поредици за българската мафия, се потопи в живописната история на „България от край до край“?

Вижте първата част от интервюто ми с Йордан Димитров.