Как живеят бежанците у нас?

Семейство Башу от Сирия е в центъра за настаняване на бежанци в столичния квартал Враждебна. Тук са от няколко месеца. Той е на 55 с висше образование и семеен бизнес в Сирия. Тя е на 29, имат общо 5 деца.

Стиф Хайдар - 55 г., Сирия: Успяхме да се свържем с хора, които да ни представят на каналджии, които се занимават с трафик. Обещаваха ни много пъти да ни преведат в България и чакахме 2 години, докато успеем да намерим кой да ни докара.

Стиф и семейството му са от групата на Езидите. Всички са избягали в държави от Европа след началото на войната. В България идват през Турция, като плащат над 5 000 евро на каналджии.

Стиф Хайдар - 55 г., Сирия: Докараха ни до границата, пред нас беше оградата, там ни чакаха други хора, които ни прекараха през границата, след това вървяхме около два часа пеша, докато дойдем в България. Като пристигнахме тук, българските власти ни поеха в районното управление. Оттам ни разпределиха в центъра за бежанци и започнаха да се грижат за нас и да лекуват децата, тъй като едно от тях беше болно. Получихме много внимание, храна, грижа, дрехи, всичко.

Събуваме се, както повелява традицията в Сирия и влизаме във временния подслон на Стиф и Фахима в бежанския център в София. От няколко месеца това е мястото, което наричат дом. В стаята има 4 легла, гардероб, хладилник и котлон. Семейството е взело със себе си два куфара от Сирия и надежда за спасение.

Семейство Башу ни покани на традиционната си закуска, така закусват всяка сутрин те - далеч от родината си Сирия.

Стиф Хайдар - 55 г. Сирия: В центъра ни дават храна по три пъти на ден, сутрин обед и вечер, но допълнително имаме храна и вкъщи.

Фахима Хусеин - 29г.: В България се чувствам добре, в моята страна има война, няма сигурност за нас и за децата. Това е причината да тръгна на някъде, заради тях.

Семейството от дни вече има статут на бежанци. Признават, че желанието им е да останат в България. В центъра в квартал Враждебна в момента има над 130 души, капацитетът е за 370. Около 30 деца посещават училище или заниманията, които организират за тях от неправителствени организации.

Мартина Райчинова - координатор на проект "Играем и учим", УНИЦЕФ: Имаме на място по трима души, които работят с деца, с тийнейджъри и преводач, като занятията са всеки ден от 9 до 5 часа, като сме ги разделили по възрасти дечицата.

Емилия Минчева - експерт в отдел "Социална дейност и адаптация": Адаптацията е напълно успешна за децата, те свикват много бързо и много бързо се ориентират в обстановката, в езика.

При получаване на статут на бежанец, трябва в 14 дневен срок да напуснат центъра. След това трябва да намерят работа и да започнат да издържат семействата си с правата и задълженията на български граждани.

Иван Пенков - началник отдел "Производство за международна закрила, квартал Враждебна": Имаме хора, които работят включително казвам като доктори, стоматолози, инженери, електроинженери, компютърен специалист.

Постановление на Министерския съвет от юли месец тази година регулира по нов начин реда за интеграция на хората получили статут на бежанци. Според него кметовете на общините трябва да подават заявления за броя на бежанците, които желаят да интегрират в съответната община. Оказва се обаче, че тази наредба все още изненадва повечето кметства, няколко месеца след нейното постановление. На най-голямата община - Столичната и бяха необходими три дни, за да проучи въпроса.

В крайна сметка отговор така и не получихме. От Националното сдружение на общините пък обясниха, че не са запознати с промяната - според тях Агенцията за бежанците трябва да търси общините, а не обратното - и така за 4 месеца няма нито една подадена молба до Агенцията за интегриране на хора с такъв статут от нито една община в страната.