"Коледа в писмо" създаде любопитно приятелство

Калина и Иван. И двамата са хора на изкуството. Художници. Запознават се на изложба, в която участва Калина. Тогава никой от тях не подозира, че ги свързва нещо много по-силно. Едно писмо. И донякъде обща съдба. И двамата са преживели загубата на близък човек.

Калина Миланова: Наистина го вярвах, че някъде съществува човек, който по същия начин страда.

Иван Тафров: За мен беше тежка година и това писмо бе точно като прегръдка от приятел.

Почти година след първото им запознанство на изложбата, двамата се заговарят за конкурса "Коледа в писмо". Тогава с изненада разбират, че от стотици писма Иван е получил точно писмото, написано от Калина.

Иван Тафров: Въобще не съм предполагал, че аз разговарям с човека, който предишната година е написал писмото, което на мен ми се е паднало.

Калина Миланова: Той не си тръгна, остана! И беше с мен в този миг, когато трябваше да се съвзема. Липсвал ми е такъв човек, който е загрижен.

По ирония на съдбата Иван изхвърля писмото две седмици, преди да разбере кой е авторът. Обяснението намира в съдбата.

Иван Тафров: В един момент съм изхвърлил писмото, защото съм срещнал човека.

Историята, разказана от Калина, докосва Иван. Днес двамата са близки приятели - разговарят за изкуство, за живота. Благодарни са на съдбата, че ги е срещнала. Догодина дори имат идея заедно да разкажат историята си в конкурса.

Иван Тафров: Случайности реално не съществуват. Човек си изтегля своето писмо и си намира своя приятел. За мен историята не е приключила!