Кръстосано донорство – незаконно у нас?

Бурен дебат предизвика темата за приемане на закон, който да позволява кръстосано донорство в България на провелата се пресконференция на Българското дружество по трансплантология. Специалистите са категорични по друг важен въпрос. Те настояват държавата да финансира напълно закупуването на 5 изкуствени сърца всяка година.

От началото на годината в България са направени 51 трансплантации, а чакащите са 1100 души. 930 пациенти са в листата на чакащи за трансплантация на бъбрек. От години пациентски организации настояват за промяна в закона, която да позволи кръстосано донорство. При него например баща и син нямат съвместимост помежду си и намират друга двойка роднини със същия проблем. Тогава бащата може да дари орган на чуждото дете и обратното – синът да получи донорство от другия човек, който не му е роднина. Подобни трансплантации са разрешени в Швейцария, Франция, Холандия и редица други европейски държави от над 15г. Според специалистите след 3 години на диализа човешкият организъм започва да се уврежда. У нас позицията на лекарите за разрешаване на кръстосано донорство е не само крайна, но и предизвиква напрежение сред гилдията.

Проф. Марияна Симеонова - директор Изпълнителна агенция по трансплантации: "Хората отиват в друга страна при положение, че имаме добрите хирурзи тук. Случва се и там да загубят бъбрека, платили са пари, а тук държавата плаща."

Проф. Любомир Спасов – национален консултант по трансплантология: "Не мога да си представя какво е напрежението на хирурга, когато слага на операционната маса човек, който не се нуждае от операция. Вие този човек потенциално го поставяте под риск."

Според някои пациентски организации промяната в закона се отлага заради превръщането на хемодиализата в доходоносен бизнес. Според други именно кръстосаното донорство би довело до черен пазар и търговия с органи.

Проф. Никола Владов- председател на дружеството по трансплантология: "Българинът има на какво да се учи, за да стигне до кръстосаното донорство."

Проф. Марияна Симеонова: "За търговия на органи не трябва да говорим, защото видяхме какви страхотни хора има в България, които дариха през тези години."

Преди месец в новините на БНТ 2 ви показахме историята на пациенти, които събират пари, за да се подложат на кръстосано донорство в чужбина. Сред тях е и Владислав, който след три години на диализа споделя, че сърцето, черният дроб и стомаха му са напълно увредени. За него в момента алтернативата е операция в Турция, чрез кръстосаното донорство, в което участва и неговият баща.

Дискусия по друга важна за здравето на българина тема предизвиха и т.нар изкуствените сърца. Това са механични устройства за поддържане на циркулацията на кръвта. Те се слагат на пациенти в крайна фаза на сърдечна недостатъчност. Човек може да живее с подобно сърце между 2 и 3 години, докато чака трансплантация на истинско. Кардиолози настояват за минимум 5 изкуствени сърца на година, които да се поемат от здравната каса.

"Има деца, които са 17-годишни - 18-годишни, които имаме в болницата, сега и по-малки. Които се нуждаят от такъв вид лечение", аргументира се проф. Димитър Петков.

В момента касата поема 50 хиляди лева, а цената е над 200 хиляди за изкуствено сърце. В интервю, дадено по-рано за БНТ 2, директорът на болница "Света Екатерина" проф.Генчо Начев обясни, че проблемът не е в броя и финансирането на устройствата за сърдечна дейност, а в това, че масово лекарите не насочват пациентите към тази възможност, която може да спаси живота им. А причината според него е: "Може би инерция, че предпочитат да ги лекуват с лекарства. Да се радват на малко успех, който имат. Да скърбят за загубата, когато пациентът се влошава."

В последните години статистиката показва нарастване на броя на трансплантациите на органи от пациенти в мозъчна смърт, което говори за промяна в нагласата на българина, отчитат лекарите.