Лидерите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ за законите за хора с увреждания

Бисер Петков е един от най-добре подготвените министри в кабинета и не е политически ангажиран, заяви Пламен Димитров от КНСБ. Казуса, заради който му бе поискана оставка, не е от вчера и не може да бъде решен бързо, заради което е последвала моментална ответна реакция.

Пламен Димитров, лидер на КНСБ: Реформите в сферата не се правят на площада, но не можем да пишем законите така. Втора година се подготвя закон, който урежда фазата на изплащане на втория стълб на частните пенсионни фондове. Изключително тежък въпрос, по който се работи активно от години и мога да кажа, че Бисер Петков е един от малкото специалисти в тази област.

Другият важен въпрос по думите на Пламен Димитров е този за минималната работна заплата.

В случая с Бисер Петков не става дума за емоционална подкрепа, заяви Димитър Манолов. Петков е бил дълго време директор на НОИ, което му дава несъмнена експертиза. Петков добави, че синдикатите са работили с министъра по проекти, които са били пред финализиране, а идването на нов министър би върнало положението в началната им точка.

Димитър Манолов, лидер на КТ „Подкрепа“: Когато започваш да уреждаш проблема на парче, ще сбъркаш. Има около 80 хиляди души с увреждания, които се нуждаят от чужда помощ. Тук се предлага решение на 10 хиляди от тях.

Пламен Димитров и Димитър Манолов се обединиха около мнението, че законопроектът за личната грижа, предложен от майките на децата с увреждания, не разрешава проблема напълно.

Пламен Димитров, лидер на КНСБ: През 2016 г. беше решен един ключов въпрос за децата с тежки увреждания. Не знам защо има деца в инвалидни колички пред парламента в момента. Наистина не знам, защото проблемът, който не остана решен през 2016 г. и трябва да се постави на масата сега, е на тези, които са над 18 години с увреждания над 90%.

Димитров, напомни, че от 2016 г. на дете с увреждания над 90% се полагат 1250 лв. сумарно. на месец, когато навърши 18 г., сумата става 378 лв.

Пламен Димитров, лидер на КНСБ: Майките са прави да питат какво става после? Тук е проблемът, но той няма да бъде решен с този закон.

Философията на закона предлага навършилите 18 г. да бъдат изолирани в семейната среда, а не да се направят опити да бъдат интегрирани в обществото, допълни Димитър Манолов. Не е хубаво да се „свири на струните на обществената чувствителност“, като се показват деца, при положение че законовият им казус е в някаква степен уреден, заяви той.

Димитър Манолов, лидер на КТ „Подрепа“: Сигурно е, че не е перфектно уреден. Може да се търсят и други решения, но идеята да търсиш възможност да решиш проблема само на една част от хората с увреждания за сметка на останалите, не е решение.

Манолов и Димитров напомниха, че синдикатите се борят отдавна за решаване на проблемите на хората с увреждания и ще продължат да го правят, дори общественото внимание да се измести от това.