Македонците се задъхват от събития, но ново име няма...

Така ли? Ето вижте - в понеделник парламентът в Скопие ратифицира Договора за добросъседство с България. Гласуването беше на ръба, но моите информации сочат, че цялата ситуация е била под контрол. Вярно, Договорът мина само с един глас плюс – 61 от 120, но простото мнозинство си е просто мнозинство. Така е при демокрацията - и един, двадесет гласа повече над 50-те процента са си мнозинство. Така че, радвайте се българи, Договорът мина.

И ако ме питате защо само толкова малко депутати са били в парламентарната зала, ще ви отговоря бързо и лесно - защото пратениците на уж пробългарската партия ВМРО-ДПМНЕ не бяха в залата. Те продължиха да бойкотират работата на парламента дори когато се ратифицираше Закона за Договора за добросъседство с България. Но влязоха в четвъртък, когато от трибуната на парламента говореше генералният секретар н НАТО Йенс Столтенберг.

Демек, ние сме атлантици, искаме членство в НАТО и когато в Скопие дойде първият човек на Алианса, ще даде ясен знак, че сме за това Македония да стане член на атлантическото семейство, като влезем в залата. Не бързайте с ентусиазма обаче - това е само да ни види Столтенберг, че сме там, подредени в правилни опозиционни редици. Утре пак няма да ни има, пак ще се правим на принципни и ще бойкотираме парламента, макар че тъкмо това ни е работата и за това ни плащат - да бъдем в комисиите и в пленарната зала и да дебатираме за това или онова.

Много рядко съм си позволявал да съм циник в оценките си, ама това вече не се издържа - ега ти демагогията е това ВМРО-ДПМНЕ, което уж си има нов председател, ама си е същото както по времето на онзи Никола, дето му викат Груевски или Груйо, за когото ме е срам, че го познавам.

В сряда, 17-ти, в Ню Йорк се състоя дългоочакваната среща на посредника в преговорите за името между Македония и Гърция Матю Нимиц. Двамата преговарящи - гъркът Адамантис и македонецът Наумовски трябваше да станат първите и непосредствени свидетели на новото предложение за името на Македония, което американецът Нимиц да извади от ръкава си като фокусник, който, първо хипнотизира своите събеседници и второ, когато ги извади от комата, им предлага успокоителни, за да разберат, че нищо ново няма в новите предложения.

Хора мили, повече от две десетилетия следя хода и развитието на преговорите между Скопие и Атина за името и вече не ми правят никакво, ама наистина никакво впечатление амплитудите в настроенията в Македония след всяка среща на посредника Нимиц с двамата преговарящи. През годините те са били различни, сега са Адамантис и Наумовски, но и тези, както и онези от преди време, преди срещата с Матю вдигат градусите на очакванията до небесата, че аха, ето го решението на спора, и после помръкват и въпреки преднамерения си артистизъм не могат да скрият дълбокото си разочарование от липсата на новина. Ами тогава, защо ручахме жабето?

Up end down, казват едни народи за подобни ситуация, което означава - горе, пък долу. Така и сега - Нимиц биеше тъпана, че решението на спора вече се вижда ето оттатък, само да протегнеш ръка и да го хванеш, пък после се оказа, че оптимизмът е бил прекален и че отново трябва да си седнат на задниците, да подпрат главата си с ръка и да мислят, да мислят, ако въобще знаят как наистина се прави това. Сега ще трябва да почакаме още малко, да чуем и видим каква идея е предложил Нимиц на двамата преговарящи, а чрез тях и на правителствата съответно в Атина и в Скопие. Пък те да си преценят какво е предложението, какво ще произтече от него, хармонично ли е с държавните интереси или не, или пък е само надуване на флигорната колкото да се каже, че нещо се прави. Уж този път всичко бе сериозно, уж се чакаше пробив, ама - не. Пак ще чакаме - омърлушени и отчаяни.

И докато - особено в Скопие, гадаеха какво се е случило в Ню Йорк, в парламента реч произнесе Йенс Столтенберг. Каквото и да е казал норвежецът, самият факт на неговото посещение край Вардар и проведените му срещи показват заинтересоваността на НАТО към Македония като един бъдещ член на Алианса.

Да не говорим, че както Жан-Клод Юнкер под път и над път казва колко му е приятна компанията на нашия човек Бойко Борисов, така и Столтенберг на пресконференцията прегърна премиера Зоран Заев и гордо заяви „Това е моят герой!”

Ти да видиш! Какво му остава друго на Заев освен да се кипри като госпойца в прегръдките на Йенс, доволен от героичния пиедестал, на който Столтенберг публично го качи. Пък да я вземат тази Македония като член на НАТО, да си я приберат и там Заев и Столтенберг да си се виждат и гушкат колкото си искат, и без това разни Истанбулски конвенции ни тласкат натам.

Но като гледам, изглежда само аз се вълнувам от тези работи. Защото, разбирам, на всичко в Македония през последните дни се гледа през оптиката на победите на македонските хандбалисти на Европейското първенство. Страшна работа, страшна гордост, страшна фукня.

Да им се чудиш на акъла на тези наши братовчеди.