Научен експеримент изтръгна основните ноти на мистериите на траките

Коя гробница в "Долината на тракийските царе" изненада с невероятна акустика, защо в други няма и в коя група е казанлъшката - можете да видите ТУК

Живеят повече в митовете и легендите, и трудно и колебливо придобиват ясен образ, приемлив за учените. Но сега, именно учените са готови да нахлуят и осветят най-мистериозната им и легендарна страна - музиката на тракийските мистерии. Смятат, че тя е запечатана в камъка и формата на тази гробница. Убедени са, че този свещен храм ще им подскаже нотите. Имат и технологията, която ще даде нужното на науката

Гробницата в Мезек за кратко е окупирана от мултидисциплинарен екип от акустици, физици, математици, траколози и оперен певец. Хари Драганов е живият инструмент. За да участва в експеримента прекъсва за кратко ангажиментите си в Женевската опера. Но знае, че го чака невъобразимо преживяване.

проф. Валерия Фол, ръководител на мултидисциплинарния проект "Траки": Аз имам една молба, когато усетиш ти вибрацията.

Хари Драганов, оперен певец: Да, да ще дам знак веднага.

проф. Валерия Фол: За да видим какво ще каже техниката, която е много чувствителна.

Хари Драганов- оперен певец: Но е хубаво да го направим и там, и при вратата. Мястото е много важно, ние вчера тук усетихме и горе е различно.

Куполната гробница е строена между трети и четвърти век преди Христа. Изследвана още от Богдан Филов, за нея се знае, че е била използвана многократно за погребения

проф. Валерия Фол: Можем да предположим с голяма доза истина, че точно тук е извършван обредът по обезсмъртяването. Задължително има припяван свещен текст. Цялата антична традиция говори за тракийската музика, говори за това, че пеенето, мъжкото пеене и определени инструменти, имат категорично място и са основен език във всички видове обреди.

Хари дава знак на инженерите всеки път когато усети, че с определени честоти и сила, гласът му събужда куполната зала.

Хари Драганов - оперен певец: Около мен цялото ми тяло поема силна клатеща вълна, просто усещам как нещо ме мести, на тези, ниските, точно на тази

проф. Тихомир Трифонов - акустик, Военна академия, В. Търново: Ами не знам специалистите как го наричат - мистерии или нещо подобно, но определено е имало нещо тук, което е въздействало и с акустичните си особености на тези, които са го правили. Освен това ние тази акустика я измерваме обективно. И всъщност тази апаратура потвърждава това, което чувстват хората.

След много опити, на различни места, в пълна и празна зала, певецът и учените смятат, че са открили гамата на това помещение. Или казано по друг начин - как жрецът е извиквал присъствието на божеството, за обезсмъртяването на владетеля.

Хари Драганов, оперен певец: Има няколко тона, които са каквото вече споменах - вибриращите в това пространство и те създават една поредица от интервали, които правят може би нов вид лад, който ние познаваме.

Мария Чернева - Тракийски лад?

Хари Драганов: Който трябва да се анализира, аз не мога да кажа. Първият е например така тук при нас вибрира цялото помещение. И другите ноти, това са трите ноти, които звучат най-отчетливо.

проф. Валерия Фол: Които са много тракийска музика.

Веднага след експеримента, подбраните тонове са плод единствено на субективните усещания на Хари. Но е важно и какво регистрира безпристрастната техника.

проф.Тихомир Трифонов: Чрез т.нар спектрален анализ, уейвлет анализ

Мария Чернева: Ще сложите печат "доказано". Това са ладовете ... това са тоновете

- Ами да ще направим акустичния подпис така да се каже на това помещение.

Записът, обаче, се нуждае от дълго пресмятане и анализ и резултатите ще закъснеят. Тествана през широкия диапазон в гласа на оперния бас, куполната зала разкрива и други детайли от мистериите в древността. Последователите на Орфей са имали добре школувани гласове и са пеели в ниските тонове.

Хари Драганов: Сегашният опит, който имаме като изпълнители много повече се тачат високите гласове. Всеки гледа да пее високите тонове, те са тези, които са брилянтни, тези са тези, които правят публиката да става и да аплодира.

Мария Чернева: А по безсмъртни са ниските.

- Оказа се така.

проф. Валерия Фол: Да, ама то в казанлъшката гробница е нарисувано. Тръбачките. Има две жени, които свирят на тръби като тромпети и сочат надолу. И пръстите им са така подредени, че свирят ниски тонове.

Гробницата на Севт, казанлъшката, тази в Старосел вероятно са чувствителни на други тонове. И само едно мащабно изследване, подобно на това, ще даде възможност на учените да открият тракийския лад. Но за сега са си обещали друго. Ще се опитат да събудят залата с няколко гласа. Певецът подозира постигането на божествена хармония.

проф. Валерия Фол: Ами казано е, че Орфей влиза с мъжете вътре сам. Не сам, а с група мъже.

Ритуалите по обезсмъртяването са изпълнявани от трима, най-много петима. Не повече от 15 минути. Освен че няма достатъчно въздух, след 10 минути певецът се чувства смазан от вибрациите вътре. Така експериментът даде прекомерно много. За мистериите, които до сега стояха заключени зад думите на античния автор - "Да затворим вратите за непосветените, тъй като знанието е сила."