Музиката от любимите на поколения видеоигри ще звучи тази вечер в София

Състезателен дух и хъс за победа. А музиката може само да разпали желанието да прескочиш препятствията. Разпалва го и в живота на Томи
Таларико преди повече от 30 години.

Томи Таларико, музикант: Музиката и видеоигрите са двете ми големи любови. Затова ги свързах. Музиката винаги е била важна част от живота ми. Стивън Тайлър от "Аеоросмит" ми е братовчед. На 20 се преместих да живея в Калифорния. Бях малко тъжен. Първата ми работа беше като продавач на клавиатури. Нямаше къде да живея и спях на плажа. Носих тениска с изображение от видеогра. Видели са ме с нея. Дойдоха и ме попитаха: искаш ли работа, в която да играеш видеоигри? Така започна всичко. Трябваше да ги тествам. Бяха минали едва няколко дена, откакто бях в Калифорния, а се озовах в една огромна индустрия.

Вдъхновение и начин за младите да ценят изкуствата. Това открива музикантът във видеоигрите.

Томи Таларико, музикант: Мелодията е най-важна при композирането на музика за видеоигра. Геймърите обичат действието, искат да бъде вълнуващо. Музиката се превръща в двигател на емоциите. Затова искам тя да бъде водеща. Това е и разликата между музиката за видеоигри и филмовата музика. Докато във филмите музиката по-скоро служи за фон, то при видеоигрите тя трябва да движи действието. А въображението ми трябва да създаде нещо голямо и вълнуващо. Това, което не разбират хората, които не ираят видеоигри, е че те вдъхновяват хората. Често казват, че те дават лош пример или подтикват към насилие. Ако погледнем от друга страна обаче, вдъхновяват - например да създават и обличат костюми като на любимите си герои, да се занимават с изкуство, да правят ремикси на музика от видеоигри. Така те показват и собствения си стил. Погледнете платформите в интернет, всеки ден милиони хора създават съдържание на основата на видеоигрите!

Томи Таларико, музикант: Започнах този проекти с концертите преди 16 години. И хората полудяха по него. А ми казваха: Томи, тези, които играят видеоигри, никога няма да отидат на симфоничен концерт, а онези които ходят на симфонични концерти, не играят видеоигри. Направих първото шоу със симфоничния оркестър на Лос Анджелис. И за него ми казваха, че ще бъде голям късмет, ако присъстват 500 души. Дойдоха 11 хиляди. След това записахме и 2 рекорда на Гинес - за симфоничен концерт с най-многобройна публика повече от 700 000 души в Пекин. Свирихме на Олимпийски стадион. Другият ни рекорд е за най-дълго турне. Със спектакъла в София концертите ни стават 516. Където и по света да свирим, хората са изключително развълнувани.

Томи Таларико, музикант: Успехът на този проект се дължи и на факта, че навсякъде по света хората обичат видеоигрите, без значение къде се
намират. Когато чуят тази музика, си спомнят за детството или за приятелите, с които са играли видеоигри. За съжаление сега те се превърнаха
в самотно занимание. Онлайн. Това не е хубаво, защото хората обичат да играят заедно. Има някаква магия в усещането да споделиш своето хоби, да видиш как то се превръща в страст.