​Орлин Горанов представя автобиографичната си книга "Да започнем отначало"

"Да започнем отначало" е една от най-популярните песни на Орлин Горанов, позната на поне две поколения българи и неслучайно се превръща и в заглавие на книгата. Почитателите на певеца ще проследят пътя му в естрадата, завоя към оперната зала, бляскавите появи на вариететна сцена, авантюрите в киното и театъра, навлизането в езика на мюзикъла. Първите страници го представят като хлапе с ожулени от тичане по баирите край Берковица колене, научено на труд и дисциплина в хор "Бодра смяна".

В книгата излизат наяве много от неизвестните за широката публика интереси на Орлин Горанов - като ученик той е запленен по зоологията, тренира лека атлетика, ориентиране, стрелба и печели състезания по биатлон. В гимназията се научава да разбира и от двигатели с вътрешно горене, което пък му помага да се справя в трудни ситуации по време на турнетата из страната по-късно. А лекотата, с която усвоява чужди езици, е плюс при многобройните му гастроли по света. И до днес да пътува за него не е само необходимост, но и голямо удоволствие - особено по море.

"Разбрах, че човек не трябва да се взема насериозно, защото е преходно явление на тази земя. Не е лесно, но има лековито хапче - смехът, шегата. Много помагат позитивните хора и приятелите. С тях се чувстваш истински жив и достатъчно силен да продължиш напред по пътя. А и музиката го прави по-лесен, по-хубав", казва Орлин Горанов.

"Някой възкликна: "Орлин не е ли млад за автобиография?" Млад е, разбира се. Пълен е с енергия и с нестихващо любопитство, нетърпелив за нови творчески приключения. Не се спира, непрекъснато е в движение, защото животът е, за да се изживява. Държи го здраво живецът, или "вагарецът", както обичал да казва дядо му. И е ясно, че няма никакво намерение да го напуска", отбелязва Веселина Паскова.

По думите ѝ, книгата не е автобиография, равносметка или огледало на повратна точка, а разказ за пътуването - пътуването към щастието и благодарността, че съществуваме, че имаме възможността да посрещаме и изпращаме деня, че сме дарени със сетива да чувстваме.

Орлин нарича себе си "професионален пътник". И за да направим книгата, буквално пропътувахме километри заедно. Приказката ни подскачаше като водата през камъните в реката - смяхме се на вицовете, които казваше, шегувахме се, потъвахме в спомени, любувахме се на красотата, която пробягваше покрай нас, слушахме музика, пяхме, споменавахме приятели, мълчахме, разказва още съавторката на певеца.