От нашите пратеници: 67 села край Аматриче са засегнати от земетресението

В Рио има само прах. От 50 къщи, 45 вече са само купчина развалини. Спасителни операции няма. Всички под развалините вече са извадени. Мъртви. Пероти Алагледо, обаче, преживява нощта на земетресението.

Пероти Алагледо, с. Рио: Нищо не видях в нощта на земетресението. Усетих само как се разтресе земята. Подът затанцува. За щастие, къщата ми оцеля.

Село Рио е абсолютно изравнено със земята. Това, което виждате в момента, е всичко, което е останало от местната църква.

В село Салето, следващото след Рио, положението не е никак по-розово. Който е късметлия, спи в колата. Други - ходат чак до Сант Анджело в лагера за временно настаняване. Срещаме Стефания.

Стефания, с. Салето: Спим в колата. Тепърва тук ще се прави лагер с легла.

На въпроса - какво ще правят тя и другите хора от Салето, Стефания отговаря така:

Стефания, с. Салето: Те всички са мъртви. Всички са мъртви.

Отвисоко - ясно си личат селата - Сант Анджело, Салето, Косито, Сомати. Другаде утрото започва с проблеми. Бернардина ди Чезаре посреща утрото в палатка в лагера край Пескара дел Тронто.

Бернардина ди Чезаре: Преди всичко се притеснявам за родителите си. Баща ми и майка ми са болни, нуждаят се от лекарства. Тук има, но не са достатъчно. Мисля за приятелите си, съседите си - за земята ни.

Капудакуа - селото, където Бернардина живее, всички 20 къщи били сринати. Бернардина няма къде да се върне, не знае и накъде да тръгне.

Бернардина Ди Чезаре: В Капудакуа имахме две къщи. Приятелите ми, при които можех да отида, загинаха. Джулио Шилани и Стефания Кортелези.

И докато утрото в лагера настъпва, Бернардина и приятелят й поемат по дългия път към Асколи.