Прощални думи към Митко Цонев

Велин Меледжиев: Отиват си свестните. Стопява ги действителността, раздават се, изчерпват се и си отиват. Но без тях светът би бил много много нещастен. Просто няма да има лъч на надежда, няма ад има лъч на достойнство, лъч с чувство за гражданска съвест, с желание нещо да се промени, за да се подобрим. Много му дължим.

Марияна Драганова: Много обичан, много усмихнат, много сърдечен човек. Винаги с удоволствие съм го гледала, никога не съм го познавала лично, но все едно че съм го познавала. И тази сутрин отново гледах откъс от "Таралежите се раждат без бодли" и си спомних онези времена и добрият дух, който витаеше около него се предаваше на всички нас.

Пламена Партениотис: Познавам Митко Цонев от екрана, може би откакто бях на 3 или на 4 години и го помня и като момчето, което си мърдаше ушите, досега не мога да ги мръдна, но все се опитвам. Отделно от това той беше една от причините да запиша журналистика преди време, така че може да се каже, че е и едно от вдъхновенията ми дори и до днешно време за това накъде съм се развила в каква посока.

Христо Тучев, председател на Фондация "Евлоги и Христо Георгиеви": Той беше човек, който беше пример за мен за това как трябва да се отнасяш към хората, как спокойно да гледаш на живота и на нещата, които се случват. Пример за доброта, пример за находчивост, пример за изключително позитивен поглед към света и пример за човек от сой, бохем, човек с много интелект и голяма ерудиция.

Милен Велчев, финансист: Страхотен човек, забележителен, професионалист и добър приятел, написах, че се надявам да се видим в един по-добър свят.

Димитър Главчев, заместник-председател на НС: Много пъти съм участвал при него, всеки път съм се докосвал до неговия професионализъм, дано има повече такива български журналисти.

Маргарита Попова - вицепрезидент: Най-трудно в тоя живот като че ли се говори за стойностните хора. Стойностен човек от стойностно семейство, трябваше да направим интервю в края на сезона за него. Аз имах здравословен проблем с много близък човек вкъщи и срещата ни се отложи, така и не се състоя това интервю. Сега, в тази ситуация остава надеждата, че хората, които се уважават, които се ценят, някога, някъде се срещат.

Генерал Румен Радев: Имах възможност да участвам в две предавания на Митко Цонев като гост - професионалист, много непринуден, много естествен човек с голямо сърце. Ще ни липсва на всички.

Стефан Стайчев - режисьор: Аз съм близък от ученическите си години с майка му - Анахид и затова се обърнах към нея, защото представям си, всички съжаляваме за тази страхотна загуба, но мога да си представя какво е това за една майка, която е сътворила и създала такъв невероятен чаровник. Изключителен професионалист, който стана школа в телевизионната журналистика.

Проф. Владимир Чуков - арабист: Наистина Митко беше според мен един от най-качествените български журналисти, просто защото беше човек. Човек, с който когато отидеш да вземе интервю, да комуникира с теб, излъчваше човещина, позитивизъм и това всъщност очевидно е прокарало път в професията, в живота и наистина това за мен е една изключително голяма загуба.Невероятна загуба въобще за цялото ни общество.

Ген. Васил Василев: Беше най-добрият и мисля, че Господ ще прави телевизия, щом го взе.

Тончо Токмакчиев: Аз загубих един много добър така познат, приятел, а България загуби един изключителен журналист.

Емил Розов, БНТ: Убеден съм, че такива като него правят света около нас по-добър. Поклон, Митко!