Отиде си Петко Бочаров

Висок и красив, при това умен и с чувство за хумор - така ще го запомним.

Петко Бочаров, от филма "Живот в три Българии": "Аз съм връстник на Ньойския договор, подписан след края на Първата световна война. Аз съм един от хората, които са наясно с това, което става в България и по света и съм наясно, просто защото така ми отреди съдбата".

С журналистиката започва в БТА, но не беше просто добър журналист и преводач на Вонегът и Сандбърг, беше човек от друг свят. Стоеше еднакво убедително в дискусии, като коментатор в студиото на "Всяка неделя" и в телевизионното шоу "Как ще ги стигнем..." с Тодор Колев.

"Най-много му приляга тази мелодия" (Марсилезата), казва някой от оркестъра...

Беше сред малкото публични фигури, който призна че е сътрудничил на ДС и се извини за това, много преди да извадят досието му. Но винаги, когато поредните трусове разтърсваха България, тичахме при него да питаме: "А сега какво ще стане?"

"Нашата орисия не знам каква е, още от Санстефанския договор България потъва все по-дълбоко в една зависимост, каквато я няма никъде по света. С всеки изминал ден моите тревоги за собствената ми родина се увеличават".

Винаги подчертаваше, че на 10 ноември българската журналистика е острието на реформите. Пазеше нейните принципи във всички времена.

"Журналистиката не е само репортерство, моля ви се. Журналистиката освен на въпросите къде, кога и прочие, трябва да отговаря на въпроса защо. Ние сме сега в окото на бурята, което се разгръща в целия свят, не само в България. Къде е нашето място в този изменящ се свят, а да видим сега дали може тази България да стане държава, каквато би трябвало да стане..."

Поклон пред неговия дух и неговата памет. Ще се простим с Петко Бочаров в неделя, в 13 ч., в храма "Свети Седмочисленици".