Магията на Моцартовите празници в Правец

За да има един летен музикален фестивал свое лице, не са важни само големите събития в програмата му. Умението да поднесе на публиката комплимент, като й подариш изискани, разнообразни и неочаквани артистични преживявания, е онова, което прави Моцартовите празници уникални. И тази година по-камерните сценични форми дадоха онзи привкус на оригиналност, който зрителите вече добре познават и търсят.

И ако патрон на един фестивал е гений като Моцарт, то неговата програма задължително трябва да почете световната годишнина на друг велик творец - Уилям Шекспир. Великолепните текстове на великия английски драматург зазвучаха в унисон с музика, вдъхновена от неговото творчество.

Изкуството може да превземе с лекота най-необичайни територии. И лятното удоволствие от прохладата на водата може да роди неочакван, но ефектен пърформанс. Прекрасната музика на Шуберт, Шопен, Щраус и Дебюси превзе един плувен басейн, който се превърна в сцена както за великолепни музиканти, така и за отбора по синхронно плуване. А на финала музикантите също буквално охладиха страсти в прохладата на водата.

Децата са сред любимата публика на Моцартовите празници. И никой не смущава желанието им да са част отзрителите. Напротив всяка година то се насърчава със специално подготвено събитие. Джаз за деца се оказа може би най-симпатичното събитие в програмата на фестивала. Тромпетистът Венци Благоев и компания неусетно превърнаха мелодията на "Зайченцето бяло" в джаз и подариха на най-малките музикални фенове спонтанната емоция от моментната импровизация.

Венци Благоев: Естествено ние си имаме нашите трикове. Имаме няколко вълшебни куфара с перкусии. Когато децата посвирят с тези перкусии те усещат суинга, усещат латиноритмите. Също тайна на нашия проект е, че се работи с много добри музиканти, тъй като детето понякога запява в тоналност, която не е удобна за пианото или за тромпета, но когато музикантите са добри, освен, че са и позитивни нещата стават сравнително добре от първия път без репетиции. И това е тайната на джаза.

Емоцията от този толкова непосредствен контакт с различните лица на музиката се превръща в някаква арт асоциация за онова, което олицетворява самият Моцарт. Неподправената енергия, извора на идеи, богатството на нюанси и лекотата в неговите композиции сякаш по някакъв начин естествено се преливат във всяко от тези разнообразни представления, за да изпратят посланието за универсалната радост, която музиката носи на всеки от нас.