Вижте пътя на едно спешно обаждане до 112

Петък, късен следобед. Идваме в диспечерската стая на Центъра за спешна медицинска помощ в София-град, за да разберем какви проблеми с електронната система срещат тук. От ръководството ни разрешават да снимаме работният процес, но не и да запишем пред камера служители за да споделят впечатленията си от системата.

Впечатление първо - лист хартия и син химикал са основен уред за прием на спешни сигнали, дошли от координационния център на номер 112, въпреки че в този момент онлайн системата работи изправно.

Какъв е пътят на един сигнал, за да тръгне линейка към нуждаещите се

Обработеният от служителите на 112 сигнал се приема от тази служителка на спешна помощ София, през електронната система. Тя не е медицинско лице, нейната задача е първо да го препише на ръка върху предварително отпечатан по щампа картон. Когато завърши действието си тя го предава на медицинските лица в стаята. Те от една страна трябва да се свържат с хората подали сигнал към тях и да организират екип, който да тръгне към мястото на инцидента.

Докато извършват тази си дейност, те също си водят записки на ръка. Когато случаят е отметнат, прехвалят картона за архивиране във вътрешната електронна система на Центъра за спешна помощ-София. Тя не е свързана със системата на национален телефон 112. За това се налага междувременно първата служителка, тази отговорно да препише вярно данните от монитора пред себе си - въвежда новите данни по случая.

През това време идват още сигнали.

С въпросната служителка разглеждаме статистиката отбелязана в компютъра свързан със 112 - колко време отнема обработката на един сигнал. Оказва се най-често между 4 и 6 минути. Стига да не е натоварено.

Говорим си със служителките - потвърждават нашето съмнение, че има дублиране на дейности и работата им би могла да бъда организирана и по друг по-ефективен начин. Твърдят обаче, че листовете с хартия са задължителни. Така им било разпоредено. И от пресцентъра на Центъра за спешна помощ в София - така ни казаха.

Не открихме обаче нито един нормативен текст, който да задължава работещите в спешните центрове, да си служат с лист и химикал за да им е възможна да приемат и обработя сигнал. Проверихме в закона за националната система за спешни повиквания, в правилника за устройството и дейността на центровете за спешна медицинска помощ издаден от здравното министерство, четохме - и там не намерихме такова разписано правило.

Дори във вътрешния правилник на столичния център, утвърден от неговия директор д-р Георги Гелев не открихме подобен текст. Сигурно го пише някъде другаде...

И дори да го пишеше някъде - според служителките с който се срещнахме е необходимо когато се приемат действия за осъвременяване на електронната система, за да стане по-адекватна, да се обърне внимание и на организацията на работа. За да се избегне нецелесъобразно изработване на човешки ресурси. Защото в този момент, някой в нужда очаква линейката. А тя тръгва все по-трудно.