"Прозорец" към надеждата на Вежди Рашидов

Изглежда просто - малки акварели с листа, ливади с лавандула, кипариси. Но в тях животът е победител, те са цветни, смели и събират силата на духа на своя автор, който превръща болничния прозорец в прозорец към надеждата.

Вежди Рашидов - министър на културата: За да не мисля денонощно за лоши неща, примерно за протеста, мислех си за дръвчета, шегувам, се разбира се. И така. И това беше едно хубаво място, защото жена ми повече от 5.00 ч. не можеше да седи, има радиация по стаите, това беше причината, не даваха. И като си тръгне, почваше дългото време. Дълго тягостно самотно и се налагаше през това прозорче да приемам света. И да видя, че някои дървета са живи. И някои листа имат свой живот. И всичко в природата то е живо и живее своя живот.

Всички работи вече са продадени и макар че няма да са достатъчни за всичко необходимо на детската клиника, Вежди Рашидов се надява, че това ще донесе още протегнати ръце за помощ. И си спомня срещата си с болните деца.

Вежди Рашидов - министър на културата: Да, аз съм 65 г., ядох, пих, живях, бохемствах, всичко каквото даваше животът аз го грабех с пълни шепи, но там седяха едни дечица които не бяха нито толкова яли, нито толкова пили, нито толкова пушили, нито бохемствали, млади и красиви деца.
Затова дарителството е важно, за него трябва да се говори открито, то създава един по-добър модел на света, казва художникът. На добър час.