Символът на новините на Българската национална телевизия получи признание за работата си с приза "Жена на десетилетието".
Радина Червенова - жена на десетилетието..
Да, чак аз се стреснах. Няма да излъжа ако кажа, че ми е много приятно.
Какво обаче е усещането?
Признание! В нашата професия наградите не са обичайно нещо. Изключително приятно ми е, че съм в компанията на хора, които са емблематични, които се познават от зрителите, които се обичат от зрителите, които са доказали професионализма си. Всички номинирани в тази категория заслужават, те са абсолютно доказани във времето, хора, които аз много уважавам и като момичета и като професионалисти, които просто са герои.;
Геройство ли е това десетилетие в новините?
Новините всъщност са най-доброто място в една телевизия, най-истинското място. Тогава ми казаха, защо си го причиняваш, нали знаеш, че до 5 години ти излизаш с диагноза от тук. Аз много повече години съм изкарала в нюзрума, много повече време, отколкото вкъщи, но без това не можеш. Усетиш ли го, започнеш ли да работиш това, това ти става начин на живот, действително.
Ти си емблемата на новините, не само на БНТ и на „По света и у нас“, на новините като цяло.
Как се получава, аз нямам рецепта за тези неща. Със сигурност съм си попаднала на мястото, това е едното ми обяснение, другото е, че имах фантастични учители, третото е страхотните колеги, с които съм работила и работя в момента. Обичам, наистина обичам тази работа, тя те прави, тя е много интересна работа, защото всеки ден научаваш нови неща. Ти всеки ден учиш, всеки ден ти си информиран, това е страхотна сила. Аз съм много емоционална и ме разтърсват много неща, непрекъснато. Несправедливост ме е разтърсвала. Признание и уважение, любов от страна на колегите, такава обич съм усещала, такива емоции. Със Спас, с когото вече толкова много години работим заедно веднъж не сме се скарали и работим чудесно.
Как се получава това?
Еми пак случайност, пак някак си сме си паснали.;
Как се издържа на напрежението, как си успяла да преминеш през всичките тези години?
Всяка вечер, на живо, 30-40 минути, не много приятни факти съобщаваш. Понякога като съм се прибирала вкъщи, децата докато бяха по-малки ми казват, „Мамо, защо се караш?“ Трябва ми време да превключа на другата вълна, но... Всеки си тежи на мястото, в новините всички знаят, че това е екипна работа, един ако не е на мястото си, той просто отпада от системата. Аз не съм се замисляла докога ще бъда в телевизията, но никога не съм допускала, че повече от 30 години ще бъда на екран. И репортерство, детски предавания, младежки предавания, музикални, след това новините и така.
И в сутрешния блок, нека да напомним на нашите зрители, че си имала и такива участия, с хубави спомени от Докторската градина, в която се намираме в момента? Да, Да!
Трябваше да се включа, трябваше да измисля тема. Обадих се на Хилда Казасян, те правеха едни много приятни концерти в Музикалното училище с Бобо Йоцов, Нено Димов, една много приятна компания. Преди случката тя ми се обажда - "Пълен провал в училището - ще се проведе матура и то ще е заключено, няма как да влезем" - и аз нищо не мога да измисля. Навън вали проливен дъжд, няма как да сме навънка, и тя каза: „Сега ще измисля нещо. Беседката в докторската е едно място, където децата от музикалното редовно ходят, там ще го направим."
Беседката е украсена само както Хилда може да го направи, с бели покривки с едни панделки, всичко е страхотно. Сядаме, настроението е прекрасно. Камера - работи! Включват ни в ефир и в този момент аз виждам как от паркинга ще ми вдигнат колата всеки момент, защото аз съм забравила да пусна смс. В същото време аз представям участниците в нашето предаване, на живо в ефир. В момента, в който Хилда започва да говори за кампанията, аз само казвам „Вдигат ми колата“. И Нено Димов казва „Напиши номера“ и докато бяхме в ефир, просто пуснахме смс. Това такова настроение създаде, толкова добре се получи, всички бяха усмихнати.
Какво те зарежда?
Аз съм много благодарна за всичко, което имам. Благодарна съм, че имам това прекрасно семейство, децата ми, работата ми, радвам се на всичко, на приятелите. Има толкова много хубави неща, които понякога ние просто не виждаме, а те съществуват. И ако ги виждаме, те ни зареждат.
Как може човек да промени погледа си, така че да вижда невидимото?
Да обича.
Чуй новините
Подкаст
