Река Йордан по пътя на конфликта

Това е история за свещените води на една река по пътя на конфликта в Близкия изток. Река-символ. На кръщението и вярата. Реката, в която е покръстен Иисус Христос. Река-граница. Между Йордания и Израел, между палестинските територии на Западния бряг и Йордания.

Исак Гозес, журналист: Дали ги свързва, или ги разделя, е много деликатно да се разсъждава. Част от общия конфликт може би е тя.

Някога река Йордан била много по-пълноводна. През годините все повече изтънява и се прибира в коритото си.

Исак Гозес, журналист: В един пътепис един казва - мога да я пресека навсякъде, няма дори да надмине главата ми. Толкова е дълбока, широка е съвсем малко. Обаче е Йордан. Река Йордан, която се знае от преди 2 хиляди и повече години, защото там Христос е покръстен от Йоан Кръстител. Тогава се е появил гълъбът, кацнал е на рамото и така Господ е подал знак, че това е неговият син.

Дори точното място, където е покръстен Иисус е обект на спорове. А хиляди християни идват край река Йордан, за да усетят силата на ритуала на кръщението в свещените води. Реката има символично значение и за евреи, и за мюсюлмани. Най-ценният ресурс - водата обаче е част и от десетилетните битки между израелци и палестинци.

Исак Гозес, журналист: Там битката ще е жестока, защото не става въпрос за един-два километра, или едни възвишения. Става въпрос за живот, става въпрос за вода. Тя е животът на две държави и три и повече. Защото тя се влива в езерото Галилея, така нареченото Галилейско езеро, това езеро е главният източник на вода за Израел. Много важна е реката, защото дава вода, тя снабдява с вода и Мъртво море, солено море, което не се оттича. Там е най-ниската точка на земното кълбо. Реката се нарича от иврит спускаща се, слиза отгоре надолу.

Въпросът за спасяването на реката става част и от политически призиви за сътрудничество между Израел, Йордания и палестинските власти. Журналистът Исак Гозес не смята, че е възможно в близко бъдеще да се реши спорът между евреи и палестинци в друга битка - за Ерусалим.

Исак Гозес, журналист: Как г-н Нетаняху обяви - това е неделим град. Хубаво неделим град, ама той си е разделен априори и как ще го съберем е въпросът. Не знам дали въобще ще се построи посолство, и като се построи, какво значи това - нищо не значи. Това нищо не променя. Градът си остава така разделен на две, както си беше досега. Едните не ходят в едната част, другите не ходят в другата. Старият град си е стар град, той е на света, хората само се молят да е спокоен там, да отидат да го видят, хората от целия свят.

Смята, че и израелци, и палестинци са уморени от битки.

Исак Гозес, журналист: Ако се появят млади хора, които успеят да кажат - създаваме 2 нормални силни държави, те ще бъдат силни, защото мястото е интересно, защото хората са способни и живеем като добри комшии, съседи. Ако това стане - но това е в рамките на фантазиите, аз не мога да си го представя като реалност.

История за свещена река, за живот в зоната на конфликта, и битка за вода.

Исак Гозес, журналист: При нас няма такъв проблем, при нас Господ е дал много, само че ние не умеем да го оценяваме. Битката за вода може би в световен мащаб може би ще бъде жестока, не само около река Йордан.

И колко ли вода ще изтече в търсене на решения? Дали реката ще събира или разделя, когато пред времето всички са равни.