Репортерски поглед: Как спестяваме

Българите се оказваме големите спестовници, след като за 10 години утроихме спестяванията си, които статистически са 75,6% от Брутния вътрешен продукт.

Ръстът в доходите на работещите и парите от емигранти, сочи изследване на консултантската компания "Индъстри уоч", са основните източници на средства за българските домакинства.

Лъчезар Богданов, управляващ съдружник в "Индъстри уоч": "В България кризата се отрази изключително тежко на тези, които загубиха работата си, но тези, които не загубиха работата си... са всъщност в динамични индустрии, в които доходите нарастваха въпреки общата криза. Именно това са хората, които допринасят в най-голяма степен за увеличените спестявания най-вече под формата на банкови депозити.

Да инвестираме парите си в банков влог, има две много важни причини. Първата е ниската ни финансова култура, според експертите - не познаваме добре алтернативните инвестиционни инструменти.

Сигурност пред висока доходност. Това предпочитат българите, стане ли дума за техните спестявания.

Именно сигурността ни тласка към банковите депозити, макар че лихвата по влоговете от 9% през 2009 г. падна до 0,25-0,75% сега.

Тихомир Тошев, кредитен консултант: Банковият депозит - плюсът му е, че до 100 000 евро в България депозитите са гарантирани. Парите са в банка, защитени са от всичко, дори от телефонните измамници, които виждаме, че също продължават да действат и българинът не се научи да се пази от тях. Минусът е, че в момента доходността е много ниска.

Марийка Маринова има спестени бели пари за черни дни. Не ги държи под дюшека, а в банков депозит.

Марийка Маринова, вложител: Повече от 5 години държим депозити в банката. Защо? Защото, специално аз се отнасям с определено недоверие към институции и ползваме банката просто като каса за охрана на парите.

Алтернативите, които Марийка, а и повечето спестовници у нас не ползват, са няколко.

Инвестицията в имоти е една такава възможност. Дали за закупуване, или за отдаване под наем. У нас 10% от парите, инвестирани в имоти, са за отдаване под наем.

Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика: "Особено в големи населени места, които са притегателна сила на работна ръка, или такива, които имат положителен прираст на населението. Тоест търсенето при тях расте, такова нещо видяхме след фалита на КТБ и изплащането на гарантираните влогове. Тогава не целият обем от депозити беше върнат в банките. Част от депозитите бяха насочени и към недвижими имоти, включително с инвестиционна цел за отдаване под наем".

Друга алтернатива са взаимните фондове, които, обаче, са твърде непознати в България.

Фондовете работят на следния принцип: професионалните управители на фонда събират пари от вложители. Инвестират ги в акции на компании от различни сектори в икономиката и в различни държави. Разнообразният портфейл смъква риска и увеличава шанса за добра печалба на вложителите.

Тихомир Тошев, кредитен консултант: "Взаимните фондове са нещо, което почва да набира популярност у нас, но ако погледнем Западна Европа, ще видим, че там масово хората спестяват във взаимни фондове, естествено, не избират, защото там има нискорискови, средни балансирани и по-рискови. В повечето случаи избират нискорискови, които пак носят 3 до 5% доходност. При положение, че банковите депозити в момента са с 0,25% до 0,5% най-често лихви по депозитите - взаимният фонд е една добра алтернатива".

Засега спестовниците инвестират във взаимни фондове ниски суми - 500-1000 лв. И изчакват година-две, за да видят как се управлява инвестицията. Интересното е, че инвестираме твърде малка част от доходите си.

Проф. Гарабед Минасян, Икономически институт към БАН: "Средностатистическият европеец инвестира 10% от разполагаемия доход, докато ние инвестираме някъде от 3%. - Защо е така? Средностатистическият българин не е сигурен в бъдещето си. Не е сигурен в това, какво ще бъде в следващите 2-3-5-10 години. За да може да инвестира сега.

Алтернатива на влогове, имотите и фондовете са и Взаимоспомагателните каси към кредитните кооперации. В тях вложителите плащат такси. С парите се кредитират други членове, на по-ниска лихва и при по-изгодни условия, разясняват от Асоциацията на кредитните кооперации в България.

Иван Попов, Асоциация на кредитните кооперации в България: "Лихвата при ВСК, които са законово работещи с ВСК, как се движи? -Максимум са стигали до 3%".

И все пак, от Асоциацията предупреждават да не се подвеждаме по обещания за лихви от по 15%, които са нереални - както стана в Дупница и Сливен, където стотици вложители в популярни каси изгоряха с парите си.

Тихомир Тошев, кредитен консултант: "Има едно правило, което всички го повтарят, повтарят, че не трябва всичките яйца да ги слагаме в една кошница".

Следвайки това правило, е добре да избираме спестовни инструменти, които дават златния баланс между доходност и сигурност. За да не изтекат парите ни като пясък.