Годината е 1916. Първата световна война е в разгара си. Двама Братя решават да създадат Рилската железница. Уникалното при нея е, че тя е построена само за 20 дни. Хора от 12 националности успяват да изградят дългия 12- километра и половина релсов път. Теснолинейката свързва гара Кoчериново с Рилския манастир. За строителната работа си спомня и потомката на братята Балабанови, Бистра.
Бистра Иванова Балабанова, потомка на Балабанови: Навремето имаше 1500 души, които работеха. Имаше 300 бялоруси и от други държави хора. И всичките работници имаха униформи.
Парче по парче Методи Панайотов събира и се опитва да запази частица от спомена за Рилската железница. Израснал с влака, той ни разказва за хубавите моменти от онези времена.
Методи Панайотов, председател на сдружение "Иван Балабанов": Локомотивчето, когато тръгваше старши машинистът даваше сигнал, че потегля и в един момент всички се затичваха към влакчето, към вагоните, за да се качат, защото той потегляше много бавно. да набере инерция.
Малката планинска теснолинейка превозва пътници до далечната 1960 г. Христо Тричков е последният машинист движил се по планинското трасе. С умиление си спомня за последния си работен ден на локомотива.
Христо Тричков, последният машинист на Рилската железница: Един хубав спомен имам от дековилката, когато карахме първия тежкотоварен влак. Кочериново - Бараково, нормата беше 60 тона на дековилката, а ние взехме 120 тона.
Мисията на тези хора е да създадат музей, където да запазят магията на Рилската железница. Такова обещание са си дали един на друг. Музей, защото за съжаление възстановяване на планинската линия все още не се предвижда, въпреки идеите през годините.
Чуй новините
Подкаст
