Историята на Сердика

Спирка за почивка по трасето на Виа Диагоналис. Място с вкусна вода по дългия път между Азия и Европа. И нищо чудно, че именно тук римски войски правят временно свой пътен пост. И останките на тази стена от войнишките бараки е най-ранната находка за живот на мястото.

Марио Иванов - р-л на археологическите разкопки - Една от атрактивните останки на този първи период т. нар. дървен период на Сердика, когато вероятно е била на Сердика, когато вероятно е била военен лагер или пост.
М. Ч. - Искате да кажете, че това е дърво?
Марио Иванов - На почти 2 хиляди години.
М. Ч. - Е как се е запазило и не е изгнило?
Марио Иванов - Ами запазило се е заради високите подпочвени води в Сердика.

След прекратяване на военните кампании на Рим, мястото започва да се заселва. История доста по-различна от досегашните схващания за основополагащо тракийско селище. И много скоро, император Траян започва строежа на Сердика.

Марио Иванов - Това е периода, в който вече е усвоена тази територия окончателно и просто той взима мерки за нейното администриране. За да функционира римската система трябва да има градски център, който да управлява околните територии, да събира данъците, да прави набори за войската и т.н.

И началото на града, центъра на центъра е точно тук. Макар че семплата тротоарната лампа не подсказва цялото символното значение на този център.

Марио Иванов - От тук е започнало планирането на града. Вероятно в ранния втори век, може би дори и малко по-рано, тук е бил сложен тогавашния теодолит, с помощта на който се трасират основните трасета.

Това става и пресечната точка на двете главни улици. Декуманус Максимус по посока изток запад. Днешният белувард Тодор Александров следва неговата линия. Пресечен от булевард Мария Луиза, който пък следва другата главна улица Кардо Максимус. Която против всякакви градоустройствени норми не е съвсем права.

Марио Иванов - Най-вероятно, за да се избегне нарушаването на античния каптаж, който се намира тук, точно до джамията

Археолозите имат шанса и да узнаят името на един от собствениците на многобройните жилища в Сердика - според вграден надпис това е Ариус Пап, общински съветник на града. Археолозите са доволни и от успешния край на сложното техническо решение - да преместят, реставрират и изложат абсидата на църквичка, открита под Мария Луиза. От 6 век, под османска власт, тя е била почти изцяло вкопана в земята.