Сираци празнуват Коледа... почти като семейство

Андрей, Сара, Мариян и Богомил. Четири пораснали вече деца, прехвърляни през годините от дом в дом, познали болката от това да си изоставен и сам. Днес те се опитват да намерят себе си и да повярват в живота.

Богомил: Чувствам, че нещо хубаво ще се случи, че зад ъгъла се крие нещо хубаво за мене, може много дълъг път да извървя, но ще излезна и ще ме дари с това, което аз съм чакал и искал и вярвал в него.

Сара: Има лош път и добър път и ти не знаеш кой е добрият и кой е лошият, и когато си раздвоен и не знаеш кой си, може би това е най-трудният момент. Да разбереш кой си.

На Коледа са заедно. Почти като семейство. Свързани от миналото, но и всеки със своите надежди за бъдещето.

Сара: Всеки чака Коледа, тогава стават чудеса.

Мариян: Мечтата ми е доста голяма, но едва ли ще стане нещо. Искам да бъда шофьор на автобус.

Андрей: Да няма деца без родители, да няма домове, никъде в България или света.

Богомил: Винаги съм се питал защо точно на мене се е случило това. Нещо е искало от мен да стане нещо, което е много повече от това да съм сред семейството си. Да, лишен съм от някои от нещата, обаче за сметка на това съм пък дарен от много повече.

Весела Коледа на всички!!!