„Славата“ на кантонера, чиято история може да стигне до „Оскар“

Никола Димитров, кантонер: Правим обиколки сутрешно време да няма повреди по ЖП линията, по релсите. Близо километър от участъка, където намерих 20 лева. Още десетина метра - намирам още 50. И в дясно така гледам - килим от пари.

16 години, след като бай Кольо намери и на мига върна хиляди левове, разпилени край ЖП линията до гара Нови Искър, го откриваме в село Заселе край Своге.

Никола Димитров, кантонер: Тука съм си. Пенсионер съм от 9 години с пенсията, не е много лоша. За мен - стига. Тука стигат на село за всичко. На село по-евтино се живее, защото си произвеждаме повече продукти. Лятото градината - поливане, плевене.

Признава, че помни датата - 26 септември. Тогава животът му за малко да се преобърне напълно. Повтаря си, че е постъпил правилно. Убеден е в това. А дали е щастлив?

Никола Димитров, кантонер: Щастлив, не може да се каже при тия условия къде съм сам... Не става.

Загубил сина си преди две години, а оттогава има само един верен другар.

Никола Димитров, кантонер: Котаракът ми е пръв приятел. С него си говорим и това е. А и зайци имам тука, с тях се занимавам.

Ежедневието му е ясно - между грижата за животинките и градинката, обменя по някоя дума със съседите. В 5-6 къщи около неговата още има хора. Разбрал от телевизията, че по историята на живота му е създаден филм. Не го е гледал. Но знае, че ще се бори за „Оскар“.

Никола Димитров, кантонер: Нека спечели, пожелавам им.

А в Своге още му викат „Милионера“ - на шега. Без палат и торба с пари, Бай Кольо се чувства богат и има отговор за майтапчиите.

Никола Димитров, кантонер: Пари се изкарват. Здраве да има. Това е най-важното.