Българско сопрано триумфира като Турандот в Мексико

Габриела Георгиева е може би най-деликатното сопрано на Софийската опера. Появите ѝ на сцената се отличават с вокалната прецизност и с ярката енергия на актьорското ѝ присъствие.

Точно затова не е случайно, че получава поканата да бъде звездата в постановката на операта Турандот в далечно Мексико. Музикантите там са очаровани от българката и дават израз на възторга си, като я определят като „учебник по вокално майсторство".

За нашата певица срещата ѝ с Турандот в Мексико се оказва разтърсваща, защото поглежда на ролята си с нова емоция.

Габриела Георгиева: Винаги съм я смятала за една жена, която е много ранима и много изплашена и е затворена в себе си и тя иска това нещо да го потисне, иска да го скрие от света и точно затова се държи по този начин - хладно, студено.

Към всяка своя роля Габриела подхожда с много страст, прецизност и готовност да ѝ се отдаде до край.

Габриела Георгиева: За първи път от 2009 година аз се разплаках в тази роля, аз я усетих толкова моя и разбрах, че вече съм я достигнала, че вече тя е моя, абсолютно моя, защото няма ли я тази емоция, поне при мен е така, не казвам за другите, няма ли я емоцията, не мога да я направя, не мога да я направя по начина, по който бих искала. Няма да е моя, докато не се появи това нещо - знам, че когато ме развълнува една роля, вече е моя.

В Мексико е впечатлена силно от верността, която публиката демонстрира към родните си певци.

Габриела Георгиева: Публиката е много топла и изключително много обичат родните си певци. И това много ме впечатли, защото винаги съм смятала, че трябва са се уважава родното, както и в България. Бих искала повече да ценим нашите гласове, нашите певци, които идват тук, които застават пред нас, за да ни покажат своето голямо изкуство.

След Мексико сопраното ни вече се готви за концертното изпълнение на кантатата Васил Левски. С нейно участие ще бъде и спектакълът на операта Набуко, с който ще бъде открит фестивала Опера на върховете на Белоградчишките скали.