Земеделската земя поскъпна

С 15 % се е увеличила цената на земеделската земя в страната за последните 12 месеца, сочат данни на Националния статически институт. В Североизточния район тя достига над хиляда лева за декар.

Земеделската земя измести златото като сигурна инвестиция. Затова и в Русенска област  се наблюдава сериозен интерес към изкупуването на земеделска земя, а пазарът е изключително динамичен. За година цената се е повишила средно с 90 лева на декар. Рентата също е скочила с около осем на сто. Причината е, че купувачите търсят сигурна инвестиция, а продавачите запълват дупки от кризата.

В Русенска област най-предпочитани са земеделските земи в района на Община Сливо поле. Купувачите предимно търсят свободни парцели, които не са обременени с дългосрочен аренден договор. В противен случай цената може да падне значително.

Григор Недев, брокер на недвижими имоти: „Земеделските земи в последните години са традиционно интересен инвестиционен инструмент, защото хората вярват, че няма да си изгубят парите. В Русенска област на земеделските земи цените им варират от 850 до хиляда и малко над хиляда лева.”

Евгени Велковски обработва 15 хиляди декара в землището на Долно Абланово, като 20% е негова собственост.

Евгени Велковски: „Като заделя финансов ресурс, се стремя да си купувам земя. Връщането на инвестицията е около 20 години. Това е сигурна инвестиция, но е бавна.”

Всичко това зависи от добивите. Има добри и лоши години - като тази. Заради дъждовете и влажността на почвата, стопаните закъсняха със сеитбата на царевицата и слънчогледа.

За разлика от стопаните в Северна България много от производителите на жито в Югозападна България са на път да се откажат от земеделието, заради ниските добиви. Според изследвания на агрометеоролози от БАН промените в климатичните условия в тази част на страната предполагат да се търсят алтернативни култури за отглеждане след 2020-та година.

Кристиян Иванов отглежда около 250 декара жито в района на Логодаж. Семейството му се занимава със земеделие повече от 50 години, но признава, че природните аномалии се отразяват негативно на реколтата.

Кристиян Иванов, производител: „На път сме да се откажем. Няма добиви, всяка година слизаме надолу, надолу и надолу."

Дори за напояване на стопанството семейството на Кристиян разчита на природата.

Кристиян Иванов: "Само на дъжд, нямаме поливно земеделие ние, просто всичко е разрушено. При нас нито царевица може да вирее, нито нищо."

Според експертите за производителите от Благоевградско все пак има алтернативни култури, които да заместят житото.

Проф. Валентин Казанджиев, секция Агрометеорология към Национален институт по метеорология и хидрология: „Има предшественик на пшеницата - лимец, той е много по-пластичен, много по-гъвкав, екологично чист продукт."

По поречието на Струма и Места, където основният поминък за сега е тютюнът, експертите намират шанс в отглеждането на етерично-маслени култури и дори киви.

Проф. Валентин Казанджиев: "Ако има желание и хора с работна ръка, напълно е възможно създаване на маслинови плантации."

Въпреки че засега стопаните са скептични да експериментират с екзотични култури като маслините, климатът в Югозападна България става все по-близък с този в Северна Гърция. Там плантациите от маслини отдавна хранят десетки семейства, които се занимават със земеделие.

Независимо дали ще се отглеждат алтернативни култури или традицонните, накрая като теглим чертата се оказва, че арендаторите са най-активните купувачи на земеделска земя в момента. А най-много сделки се сключват в периода септември-декември, когато се раздават рентите.