Жертвите на домашно насилие в България не се чувстват защитени от институциите

Мостът на влюбените, на който срещаме Диана, си има начало и край. И буквално, и метафорично. Точно като нейната история.

Диана Николова: Всяка история започва с любов.

Но понякога завършва некрасиво.

Диана Николова: С доста страх...

Когато говорим за домашно насилие, жената може и да се престраши да потърси полицията. А полицаите преценяват - може да го задържат за 24 часа, а може и само да го предупредят.

инсп. Пенка Стоянова, национален координатор по въпросите на домашното насилие, МВР: Обикновено се съставя един Протокол, в който се оказва на лицето, че трябва да се въздържа от други такива подобни актове на насилие.

Диана Николова: В момента, в който те си тръгнат, нещата стават страшни.

Ако жертвата е в Норвегия, тя може със сигурност да отиде в кризисен център. Ако е у нас обаче - може и да няма къде да да отиде.

Дубравка Симонович, докладчик на ООН: В София има само един такъв кризисен център и той побира само 8 души.

За цялата ни страна кризисните центрове са 13. Твърде малко - на фона на статистиката, че всяка четвърта жена има нужда от място, където да се чувства защитена.

адвoкат Наташа Добрева, международно право по правата на човека: Когато се почувстват сигурни, че никой няма да ги намери там, защото този кризесен център е с таен адрес - тогава те се осмеляват да говорят пред полицията и тогава делата успяват.

Засега делата успяват рядко. И жените не се осмеляват често да подават сигнали. Поради страх, че няма кой да ги защити. А Диана, която е имала смелостта да търси полицията, още помни един от съветите.

Диана Николова: Дръжте го докато дойдем. Ами той може да те очисти докато дойдете, няма значение.

И години след на своята история, Диана казва, че просто е била късметлийка. Защото е успяла да сложи края сама.