Независимият вестник „Новая газета“ затваря редакцията си в Москва в понеделник, 9 ноември. Притиснат от властите, той не излиза на хартиен носител още от 2022 г. Откакто Владимир Путин дойде на власт, независимата руска преса постепенно беше заглушена или принудена да емигрира. Това е историята на журналистите, които трябваше да намерят нов начин да упражняват професията си.
Галина Тимченко все още си спомня тази случка с недоумение. През 2013 г., когато е главен редактор на изключително популярната онлайн платформа Lenta.ru, тя внезапно осъзнава опасността, която я грози. В кабинета на собственика на медията тя представя резултатите и аудиторията на компанията.
„Мислех, че той ще бъде във възторг – разказва тя в кафене в Париж, където е намерила убежище. – Месечната ни аудитория беше 25 милиона души. Един на всеки петима руснаци ни четеше! Но видях ужас на лицето му, ръцете му трепереха. Той свали очилата си и ми каза: „Галина, тези цифри са плашещи. Това е интернет еквивалентът на Первый канал [държавната телевизия].“ Тогава разбрах, че всяка медия с голяма популярност в страната трябва непременно да бъде под контрола на Кремъл.“
Шест месеца по-късно Галина Тимченко е уволнена „по пряко нареждане от президентската администрация“.
В Русия овладяването на медиите започва от телевизията. През 2001 г. частният канал НТВ, известен със сатиричното си куклено предаване „Кукли“, преминава под контрола на държавния газов гигант „Газпром“. Насилието срещу журналисти се превръща в ежедневие. Анна Политковская, която разследва за „Новая газета“ престъпленията на руската армия в Чечня, е убита през 2006 г.
Според Галина Тимченко обаче „истинската цензура“ започва през 2012 г., когато Владимир Путин отново сяда в президентския стол след четири години на поста министър-председател, разменяйки позицията си с Дмитрий Медведев. По думите ѝ протестите през зимата на 2011 г., наречени „Снежната революция“, „дълбоко са уплашили Кремъл“.
На 6 май 2012 г., ден преди встъпването в длъжност на Путин, демонстрация на площад „Болотная“ в центъра на Москва прераства в сблъсъци с полицията. Според Галина Тимченко тогава Путин е отправил предупреждение, на което никой първоначално не обръща внимание: „Вие ми развалихте инаугурацията, аз ще ви съсипя живота“.
Снимка: LAETITIA CHEREL / RADIO FRANCE - Празните редакционни помещения на независимия руски вестник „Новая газета“.
Създаването на „Медуза“ – независима руска медия в изгнание
Впоследствие се задейства цял репресивен законов арсенал: законът за „чуждестранните агенти“, първоначално насочен срещу неправителствените организации, по-късно започва да се прилага и спрямо журналисти; в Наказателния кодекс отново са върнати съставите за „клевета“ и „обида“; започва масово блокиране на интернет сайтове. Цензурата се налага постепенно.
„В Русия наричаме това „сваряване на жабата в мляко“ – обяснява Галина Тимченко. – Запалваш огъня съвсем леко и повишаваш температурата много, много бавно. Жабата дори не разбира как бива неутрализирана. Точно това се случи и с нас. Дори не усетихме момента, в който запалиха огъня под краката ни.“
След принудителното си напускане на Lenta.ru Галина Тимченко осъзнава, че повече няма да може да упражнява професията си в страната.
„В Русия, ако ръководите медия, която не се харесва на властите – медия, обявена за "нежелана" – се сблъсквате с най-неочаквани проблеми: проверки от пожарната, от данъчните, от полицията, от ФСБ... Знаехме, че няма да ни оставят да работим.“
Журналистката заминава за Рига, столицата на Латвия, където притежава апартамент. Именно оттам тя създава „Медуза“ – независима медия, която наскоро отбеляза 12-ата си годишнина и се превърна в най-голямото рускоезично издание в изгнание. До февруари 2022 г. медията, в която работят около 60 души, оперира между двете държави. Управлението и централата са в Латвия, а повечето репортери са базирани в Москва, Санкт Петербург, Екатеринбург и Новосибирск.
„Прокси журналистика“ за заобикаляне на държавния контрол
Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна нанася решителния удар върху повечето останали независими издания в страната. Още през март 2022 г. Държавната дума приема нов закон, според който журналистите могат да получат до 15 години затвор за разпространение на информация за руската армия, обявена от властите за „невярна“.
„Вече беше невъзможно да наречеш войната с истинското ѝ име – обяснява Галина Тимченко. – Беше въведена пълноценна военна цензура.“
В резултат повечето независими редакции, сред които телевизия „Дождь“ и радио „Ехото на Москва“, са закрити или напускат страната. Само за две седмици „Медуза“ организира евакуацията на около 30 свои журналисти.
За да продължи да информира читателите си, онлайн изданието „Медуза“, отрязано от повечето си канали за разпространение в социалните мрежи, трябва да изгради изцяло нова мрежа от кореспонденти. Днес тя включва около 40 журналисти на свободна практика. За да избегне постоянното наблюдение от страна на властите, редакцията въвежда метод, наречен „прокси журналистика“ (proxy reporting).
„Един журналист снима, друг прави обажданията, трети разговаря с местните жители, четвърти отива при представителите на властите. Пети върши нещо друго… ... След това сглобяваме всичко като мозайка.“
По този начин „Медуза“ отрази например погребението на опозиционния лидер Алексей Навални на 1 март 2024 г. Четирима фотографи и четирима репортери бяха разпределени на различни места, за да се гарантира, че ако някой от тях бъде арестуван, материалът няма да пропадне.
Този подход обаче отнема много време, сложен е организационно и изисква значителни средства. Междувременно броят на журналистите на терен, готови да поемат подобни рискове, намалява с всеки изминал ден.
„Много медии в изгнание използват едни и същи хора за своите репортажи – отбелязва Галина Тимченко. – Ние например спазваме изключително строги протоколи за сигурност, но наши колеги от други издания могат да се изкушат да подценят безопасността. А ако даден човек бъде арестуван, в опасност сме поставени не само ние, а всички.“
Към това се добавя и проблемът с европейските санкции срещу Русия, който затруднява изплащането на възнагражденията на тези журналисти. Тъй като е невъзможно да им се превеждат пари директно, редакциите трябва да проявяват изключителна изобретателност, за да намират законни решения.
Документиране на загиналите на фронта и репресиите в съдилищата
Пред абсолютно същите трудности е изправено и независимото онлайн издание „Медиазона“, посветено основно на човешките права. От началото на войната в Украйна екипът му, чиито членове са разпръснати в Литва, САЩ, Франция, Чехия и Германия, си поставя две основни цели.
Първата, в сътрудничество с Би Би Си, е да установи броя на руските военнослужещи, загинали на фронта: към октомври 2026 г. са идентифицирани имената на 282 000 души. Тази работа се извършва по метода на откритите източници (OSINT) в интернет, без да е необходимо да се поема риск на терен.
Втората цел е да се документират съдебните процеси и репресиите. За тази цел техни журналисти продължават ежедневно да посещават съдебните зали, обяснява главният редактор Сергей Смирнов.
Тази работа е от ключово значение, защото по думите му „политическите затворници стават все повече, а проблемът е, че остават все по-малко видими за обществеността“. Според данни на „Медиазона“ десет политически затворници са починали в руски затвори от началото на 2026 г.
Снимка: LAETITIA CHEREL / RADIO FRANCE - Сергей Соколов, главен редактор на „Новая газета“.
Цензурата… стигаща чак до сериала „Туин Пийкс“
В Русия цензурата понякога придобива сюрреалистични размери. През октомври „Медиазона“ публикува мащабно разследване за цензурирането на чуждестранни сериали, излъчвани в страната. Оказва се, че всеки втори чуждестранен сериал е бил редактиран и съкратен. Премахнати са сцени, свързани с ЛГБТ хора, препратки към Владимир Путин или войната в Украйна, както и критики към съветската история. По-изненадващо е, че са цензурирани дори отделни сцени от класически сериали като „Туин Пийкс“ и „Семейство Сопрано“.
„Когато видиш това, разбираш, че мащабът на цензурата и намесата на държавата е много по-голям, отколкото си представяме“, обяснява Сергей Смирнов пред Franceinfo.
Според него целта на Кремъл е да изгради „нещо като паралелна реалност, в която всичко е наред, а пропагандата разказва как Русия печели войната и как доходите на хората се увеличават“. Свят, в който благодарение на цензурата има „само добри новини“ – точно както по съветско време.
Елена Милашина работеше за „Новая газета“. Журналистката, както и нейното издание, бе обявена за „чуждестранен агент“. Въпреки това тя взе решение да не напуска Русия.
В разговор чрез защитено приложение за съобщения Милашина, която продължава разследванията на убитата преди 20 години Анна Политковская за Чечня, не може да разкрие никакви подробности за текущата си работа.
„Това е опасно за мен, опасно е за всички, които разбират какво се случва в страната – с хората, с властите, с Украйна. Засега оставам. Изключително важно е да поддържаме поне част от независимата си журналистическа дейност вътре в Русия. Защото страната преминава през много мрачен период. Наш дълг е да свидетелстваме за това.“
Статия, написана от Virginie Pironon (Radio France), първоначално публикувана на 9 ноември 2026 г.
Чуй новините
Подкаст
