Антирасистките протести в САЩ: Ще се окажат ли фактор в битката за Белия дом?

Предизборните кампании обикновено са низ от събития, чрез които
кандидатите се стремят да печелят гласове в надпреварата за поста. Този
път в САЩ традиционна кампания на практика няма, а самите кандидати
попадат във вихъра на изненадващи събития.

ИЗБОРИ ПРИ ИЗВЪНРЕДНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

Петдесет и деветите президентски избори в страната не само идват във
време на най-страшната епидемия след испанския грип през 1918 г., довела най-тежката икономическа криза от 1933 г. насам. Убийството на чернокож американец в Минеаполис на 25 май хвърли Америка в граждански безредици, напомнящи мащабните протести за граждански права и убийството на Мартин Лутър Кинг през 1968 г.

Тази буря беше предизвикателство пред кандидатите за Белия дом –
републиканецът Доналд Тръмп и демократът Джоузеф Байдън. Възможно ли е техните реакции в кризата да повлияят фатално на изборния резултат?

ТРЪМП ПРЕДЛОЖИ ДА СЕ ИЗВИКА АРМИЯТА

Основание за този въпрос дава поведението на устремения към втори мандат президент Тръмп. Той видя в антирасистките протести „грабежи,
разрушение и палежи". Държавният глава, призван да действа за овладяване на кризата и сплотяване на нацията, на 1 юни изуми сънародниците, като се снима с Библията в ръка пред църква близо до Белия дом.

За да стигне до нея, полицията разгони със сила и сълзотворен газ мирна демонстрация в центъра на Вашингтон.

"Аз съм вашият президент на закона и реда", каза Тръмп в обръщение от Белия дом.

Той призова губернаторите да овладеят безредиците в своите щати и предупреди, че ако това не стане, ще използва армията за възстановяване на реда. Това би било възможно само по силата на рядко използвания Закон за бунтовете от 1807 г.

Намерението на президента срещна категоричен отпор. Редица губернатори отхвърлиха подобна намеса. Министърът на отбраната Марк Еспър се обяви против идеята на върховния главнокомандващ да изведе армията на улицата.

Представители на Пентагона изразиха тревога от възможно въвеждане на
военно положение. В знаменателна позиция бившият министър на отбраната Джим Матис критикува остро Тръмп и го нарече първият президент, който преднамерено се стреми да раздели нацията.

Смазващата оценка на генерала срещна одобрение в лагера на републиканците. Сенатор Лиса Мърковски каза, че думите на Матис са верни, необходими, дори закъснели и тя не знае как ще продължи да подкрепя президента.

ПРОТЕСТИТЕ ИЗВАДИХА БАЙДЪН ОТ ДОМА МУ

Това беше добре дошло за 77-годишния съперник на Тръмп Джо Байдън. Той избра да прекара разгара на пандемията от коронавируса в дома си в щата Делауеър. Оборудван с телевизионно студио, от началото на март водеше кампанията с участие в предавания и виртуални събития. Появи се за първи път пред хора на 25 май с маска.

Вълната от протести в страната и подходът на Тръмп принудиха Байдън да
се върне на живо в играта. Ден след скандала с полицейския произвол във
Вашингтон кандидатът на демократите свали маската и произнесе впечатляваща реч в кметството на Филаделфия. В ярък контраст с изявите
на президента, той говори за расизма и икономическото неравенство и
призова Конгреса да започне реформа в полицията.

Байдън критикува Тръмп задето поставя своето его пред страната, която ръководи. Обеща да не раздухва омразата и да лекува рани. Мнозина видяха в него образа на желания президент.

ИКОНОМИКАТА В ПОЛЗА НА ТРЪМП

Тази изява на Тръмп в кризата му навлече порой от критики. Байдън отигра успешно тази подадена топка и спечели преднина от 3% пред Тръмп, според анкета сред регистрирани гласоподаватели, след като през май двамата бяха с изравнени позиции.

Но този епизод не е решаващ. На 5 юни изненадващи данни за 2,5 млн. нови работни места повдигнаха духа на президента Тръмп. Надпреварата продължава и нищо не е сигурно до изборите на 3 ноември.

Снимки: БГНЕС, Франс прес