Асен Василев: АПИ е разходвала 2,5 млрд. лв. над бюджета си без поръчки, ще бъде сезирана прокуратурата

„До вчера Министерството на финансите нямаше обобщена информация за това кой, как, за какво и чрез кои компании харчи най-големите суми от перото за капиталовите разходи на държавата“. Това разкри министърът на финансите Асен Василев по време на Втория Обществен съвет, който се проведе в Министерството на финансите на тема капиталовите разходи на държавата.

Министърът направи презентация за размера и разпределението на капиталовите разходи през 2020 г. по сектори, като основният акцент беше върху възлагането на поръчки „ин хаус“ и обществените поръчки само с един явил се кандидат.

В презентацията може да се видят и най-големите разпоредители с обществен ресурс; публичните предприятия, сключили договори с частни изпълнители; възложените допълнителни разходи без осигурено финансиране, както и направените възлагания, които са над стойността на сключените договори. Презентацията показва данни за непрозрачно разходване на публични средства в огромни размери, събрани от екипа на финансовия министър от началото на мандата на служебния кабинет до днешна дата, с цел разкриване на порочните практики в публичното възлагане.

Министърът даде пример за механизма за непрозрачното „ин хаус“ разходване на публични средства от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) – прави се доклад към Управителния съвет за супер спешен ремонт или строителство на конкретен обект. След това този разход се одобрява, като се посочва необходимите средства да бъдат осигурени от държавния бюджет. Към строителите не достига този доклад, в който се казва, че към момента АПИ не разполага с този финансов ресурс, казва им се „Стройте!“. Това се прави без оглед дали бюджетът има заделени тези финансови средства, дали законът за бюджета за годината позволява тези разходи, обоснован ли е този разход. По този начин АПИ задължава държавата непрекъснато през последните години, като само за първите четири месеца на тази година са направени възлагания за 2,9 млрд. лв., при годишен бюджет на АПИ от 382 млн. лв. „Това не е просто пример за липса на контрол, това е престъпление. Говорили сме с ръководството на МРРБ тази практика да бъде дадена на прокуратурата“, заяви министър Василев. Той даде и конкретни примери за договори на АПИ, по които прогнозните стойности са надхвърляни многократно.

Според министъра тази практика на АПИ е „толкова дълбоко неморална и към изпълнителите на тези поръчки, и към всички, които чакат този държавен ресурс, за да може той да бъде даден за нещо смислено. Но истината е, че тази сметка ще трябва да я платим всички ние". По думите му, пътното строителство в България е в това положение дълги години, а сектор, който е управляван по този начин, няма как да направи качествени пътища, въпреки огромните финанси, заделени от държавата за него.

В презентацията си министърът посочи и други конкретни примери за капиталовите разходи на различните икономически сектори, които чрез „ин хаус“ поръчки правят по непрозрачен начин огромен разход на държавни средства. За да илюстрира проблема, министър Василев каза, че всяко едно златно кюлче, използвано за символ в презентацията, е колкото стойността на една детска болница.

В Агенцията по обществени поръчки вече започна процесът за промени в законодателството за обществените поръчки, с цел корекции на тези практики, каза министър Асен Василев. Според него генезисът на тази практики не би бил видим, ако Министерството на финансите не беше направило усилия да издири тези договори в разпоредителите и не беше направен анализ на възлагането. „Това ниво на наглост, безотговорност и безпардонност не би могло да се оправи само със закони, трябва и нормално работеща съдебната система, и тежки санкции“, категоричен беше министърът.

Финансовият министър добави, че тази порочна практика не е само в министерствата и техните агенции, но и в общините. Техните капиталови разходи и тези за издръжка са 43 % от всичките им разходи. В презентацията си министърът посочи как чрез постановления на Министерския съвет са одобрявани допълнителни разходи за общините, какво е разпределението им по области и за какво приоритетно е харчено от общините, както и кои са договорите без обществена поръчка, или тези само с един участник. В презентацията за общините също са видими концентрациите на разходваните средства в определени фирми, както и поръчки само с един участник. „Разходите на общините са съпоставими с тези за „Турски поток“, сравни финансовият министър. Той посочи, че интересен факт, който се наблюдава при общините, е, че има одобрени и отпуснати средства, например целево за детските градини, но процесът по строителство им изключително много се бави.

Основното послание на финансовия министър на днешния Обществен съвет е, че е необходим по-ефективен контрол на харченето на публични средства и за събиране на данъците. Целта на осветляването на капиталовите разходи е да се осмислят приоритетите на държавата в разходната политика и за в бъдеще те да се случат чрез обществен дебат. Трябва да е ясно и с какви практики в общественото възлагане се правят разходите, призова министърът.

„Дебатът за новия бюджет трябва да се състои и чрез преглед на всички тези скрити договори, задължаващи държавния бюджет за бъдещи разходи“, смята финансовият министър. Той е категоричен, че досегашната практика на държавно финансиране с постановления на Министерския съвет на принципа „Да се даде!“ трябва да се спре веднага. „Различният подход към капиталовите разходи на държавата трябва да е чрез дискусия на експертно ниво, да се подготви списък от проекти, те да бъдат публично представени, да се обсъдят и да бъдат одобрени от Народното събрание, а не както е било досега – на тъмно и без яснота за финансирането на проектите“, смята министърът. По думите му, този нов подход трябва да се приложи и в работата по капиталовото бюджетиране на големите държавни предприятия, защото техните разходи трябва също да подлежат на държавна преценка.

Във Втория Обществен съвет към министъра на финансите взеха участие икономисти, ръководители и членове на национално представените работодателски организации, представители на институциите и неправителствени организации на заинтересованите сектори – пътища, общини, детски политики и отбрана.