Да свикнеш с неуспеха

Добрата новина за Ерик Тен Хаг е, че Манчестър Юнайтед играе по-добре от предишния сезон. Което може би не е чак толкова трудно, имайки предвид че "червените дяволи" се бориха до последно за това головата им разлика да е положителна. Което само по себе си е парадоксално и дори комично. Дори ако направим сравнение между вчерашния им мач и същото гостуване на Кристал Палас от предишния сезон, което се игра през май, ще открием, че тогава играчите на нидерландския треньор отстъпиха с катастрофалното 0:4. Сега отново не успяха да отбележат, но поне си тръгнаха от Лондон с една точка след 0:0. Юнайтед беше доста по-добрият отбор през първата част, но така и не отбеляза гол, а имаше предостатъчно положения.

Да, вратарят на Палас Дийн Хендерсън изигра великолепен мач, а и късметът обърна гръб на гостите, които удариха две греди в рамките на няколко секунди. Но това едва ли пък може да е оправдание за слабото второ полувреме, когато всъщност победата изглеждаше по-близо до домакините, които имаха и чудесен шанс да реализират, стига Еберечи Езе да беше намерил очертанията на вратата. Да не говорим, че ролите се размениха и през вторите 45 минути Андре Онана беше вратарят, който по-често попадаше в близък план от колегата си отсреща Хендерсън.

Очакваните голове предполагаха, че тимът от "Олд Трафорд" би трябвало да е вкарал поне веднъж и ако това се бе случило, вероятно Юнайтед щеше да спечели комфортно и безаварийно, точно както го стори преди седмица в друго гостуване - това на южния бряг на Саутхемптън. Но не вкара. И мачът завърши 0:0. Което ... не учуди никого. Което вече е доста притеснително за клуба, чийто играчи сякаш започнаха да свикват с това да не печелят и да са доста далеч от първите места. Нищо, че все още се намираме едва в петия кръг от сезона. И хората донякъде вече виждат в "червените дяволи" отбор, който е способен да допусне обрат, да се провали във важен момент и чийто играчи са способни по комичен начин да си попречат, за да изпаднат в засада и сами да се компрометират, както беше в мача срещу Брайтън при загубата от "чайките" с 1:2.

И понеже ви накарах да си представите какво можеше да бъде, ако Юнайтед беше вкарал някое от положенията си, нека предположим и друг изход на срещата. Ако Езе отбележи или Лисандро Мартинес беше изгонен, тогава какво щеше да стане? А ако Камерън Арчър бе отбелязал дузпата при 0:0 за Саутхемптън преди седмица? А ако Фулъм не си бяха тръгнали победени от визитата си в Манчестър в първия кръг, когато играха дори по-добре от своите домакини? Все на пръв поглед доста реалистични сценарии.

Манчестър Юнайтед в момента не е отбор, който може да надиграе изключително лесно нито един тим във Висшата лига. Да, ако опонентът се зове Барнзли, тогава може. Но не и в първенството, където до момента играчите на Ерик тен Хаг срещнаха само един от по-големите отбори и загубиха категорично и без всякакви условности с 0:3 като домакин на Ливърпул.

The manager's assessment on today's draw at Crystal Palace #MUFC || #CRYMUN

— Manchester United (@ManUtd) September 21, 2024

Решенията на треньора също понякога са подлагани на сериозни дискусии. Трябва ли Рашфорд да играе, какво се случва със защитата при изнасяне на топката, къде е най-точното място по терена на Диало, кой трябва да води атаката, когато Хьолунд се завърне, защо Хари Магуайър продължава да получава игрово време? Да не говорим, че във вчерашния двубой с Кристал Палас изглеждаше така, сякаш смените на тен Хаг по-скоро влошават ситуацията за отбора, отколкото да я подобряват, защото към края на срещата гостите изглеждаха все по-ялови и лишени от идеи в предни позиции.

We stick together and keep building #MUFC || #CRYMUN pic.twitter.com/erz1uvmrPh

— Manchester United (@ManUtd) September 22, 2024

Да свикнеш да си в четворката, но да не си шампион, определено не е приятно и надали подхожда на най-големите отбори. Но да започнеш да свикваш с резултати като равенство като гост на Кристал Палас определено е белег, който феновете на "червените дяволи" не искат да носят със себе си.